Азът

   Личността е средство, чрез което се осъществяваме; когато се разтвори успяваме да уловим същността си. Личността може да се оприличи като една част от човека, на която се приписва стойността на цялото. Важно е да осъзнаем, че сме човешки същества, а не бива да се отъждествяваме само с настоящата си позиция. Умът ни има способността да да ни дефинира по - определен начин, сякаш като сме такива или онакива, няма как да бъдем други. Точно този механизъм пречи на нашата цялост.

  Приемаме за даденост, че сме Азът създаден от нашия ум, а не забелязваме, че този аз се формирал в миналото, че неговите корени са там и лоялен към неща, които са се случили тогава - донякъде изкривени факти и спомени, които подхранваме и се опитваме да запазим или скрием. В резултата на това не може да присъстваме в настоящето с цялото си същество, защото сме обвързани с неща от миналото, които са били определящи за създаването на нашата идентичност. С всяка своя частица структурираният аз оказва съпротива на безусловното присъствие. 
Усилията ни трябва да са насочени към това да пренасочим лоялността си от изградения аз, от обичайния аз, към онова разширено съзнание, което може да наречем "нашата истинска природа", намираща се извън бариерите на така създадения АЗ и която не може да бъде удържана от тях. 
  Трябва да се отдалечим от личността си, за да позволим да загуби силата си, да й благодарим, че ни е помогнала да оцелеем досега, но да приемем че тя вече не ни служи. 
  Свикнали сме да живеем с нея - не знаем какво ще почустваме, когато се освободим от задръжките на нашата идентичност. Страхуваме се и е много трудно да проникнем в тъмните страни на същността си и да се разделим със старата позната самоличност. Даването и получаването на любов се превръща в много мъчна задача, ако не сме решени да се разделим с досегашната си структура. Това не означава, че може да вземем решение да се освободим от старата си идентичност и веднага да установим контакт с истинската си същност.  Ако беше толкова лесно, всички щяха да го направят, защото всички търсим любов. По различни начини всички ние искаме да обичаме и да бъдем обичани, приемани и уважавани.  
  Не става дума да се осводим от вече изградения си Аз, нито да го разрушим. Дори не е необходимо да го критикуваме и обсъждаме  по какъвто и да е било начин. Би било грешка да го правим, тъй като този Аз  представлява стъпка по пътя ни. Той е имал и все още има определена функция.
  Понякога различията между струкура и същност не са толкова очевидни, но винаги са важни. Структурата се основава на миналото, докато същността е винаги настояща. 
   Структурата е реактивна, докато същността е отворена и нереактивна.
  Структурата е свързана е свързана с опит да се прави нещо с усилие. Тъкмо обратното в същността няма усилие, при нея не се прави нищо. 
   Структурата винаги гледа, изисква или се нуждае от нещо, вечно неудовлетворена и незавършена. Същността е удовлетворение, няма нужда от нищо. 
  Структурата гледа навън, същността се утвърждава вътре в себе си. 
  Уелуд ни приканва да се откъснем от идеята за структурирания аз и да се свържем с празнотата, вместо да се опитваме да я запълним с фалшива идентичност. 
   Но усещането за празнота се изживява като сериозна заплаха за структурата ни. Всъщност целия замисъл на идентичността е да бъдем защитени, за да не чувстваме тази заплаха. 
   Умът не може да улови празнотата. Умът обгражда черната дупка на празнотата с истории. Азът изгражда бариера и всичко извън нея ни се струва опасно. 
   Структурирания аз превръща това основано на страха поведение в жизнена потребност, като в крайна сметка кара живота ни да кръже неспирно около опасността, която се крие в празнотата. 
  Мисля че ще живеем много по пълноценно, ако се осмелим да осъзнаем, че не сме непременно длъжни във всеки един момент да знаем кои сме и че няма нужда да потвърждаваме в подробности и точно какво се очаква от нас. 
  Трябва да разберем, че можем да се устремим към изживяването на това, което идва, без да се обвързваме с аза, който ни ограничава до няколко познати отговора. 
  Тези идеи биха ни помогнали да поддържаме връзката, защото ни позволяват позволяват да се избавим от стари задръжки и най - вече защото освобождава и нашите спътници в живота от собствените им ограничения.