Честита Баба Марта :)

Има легенда за синовете на Кубрат, с която се свързва началото на обичая.. Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.
Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец.
Аспарух късал конци от бяло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
“Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ”…

...

Пътува си един мъж в понеделник сутрин в автобуса към работата. Стои си, мрачен, и си мисли:
"Живота - кофти работа, жената - само мрънка, децата - не слушат, хората - използвачи..."
Зад него стои неговия ангел с бележник и записва:
""Живота - кофти работа, жената - мрънка, хората - използвачи"...
Странно, отново същото. Но щом това си пожелава, ще се изпълнява..
Внимавайте какво си пожелавате:)

,,,

"Лоши времена, тежки времена - ето какво не спират да повтарят хората. Но хайде да живеем добре и времената ще станат добри. Ние сме времената: каквито сме ние, такива са и времената."

(Августин)

обичам те, мое мило отечество!

"Обичам те, мое мило отечество! 

Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! 

Обичам те, мой мили краю!

 Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! 

Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято - всичко е твое!"

 ("Българи от старо време")
Любен Каравелов

"Понякога любовта между двама души продължава цял живот. Друг път е обречена да трае кратко; после двамата влюбени се разделят или по собствен избор или по волята на съдбата. Но едно е истина: независимо какъв е изходът от връзката, когато любовта нахлуе в живота ни, никога не си отива без да ни промени до дъното на душата ни."

"Пилешка супа за влюбени души"

мисъл на Робин Шарма

"Радвайте се на нещата, които имате. А после продължавайте напред - към нещата, които искате. Наслаждавайте се на изкачването на планината. Но никога не изпускайте от очи върха."
Робин Шарма

...

"Любовта, която даряваме, е единствената обич, която остава при нас"
/Елбърт Хъбард/

мисъл на Дон Мигел Руис

"Не се страхувай да изразиш мечтите си.
Знай кой си и какво искаш.
Свободен си да променяш живота си -
това е твоят живот, не животът на другите."
Дон Мигел Руис

стих от М. Белчев

Ние можем да имаме много жени,
Но една ще бъде от начало до края ни.
Тази, която не ще ни вини.
Не ще ни вини, когато от чужда любов сме замаяни.
Ние можем да имаме много жени,
Но една ще бди над живота ни
Тази, която ще каже Стани.
Ще каже Стани щом клекнем, когато се целят в
челата ни.
Ние можем да имаме много жени,
Но една ще ни обича истински
Тази, която ще ни измени.
Ще ни измени, когато превърнем в пари мечтите си.

М.Белчев

 

 

 

мисъл на Петър Дънов

"Всеки човек, добър или лош, който ви е посетил, всякога оставя своето влияние върху вас. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че от всеки човек се отделя една тънка материя, която пада като светлина или сянка върху онзи, с когото се среща. Ако е сянка, този човек изпитва известно неразположение на духа. Добрият и чист човек оставя само светлина върху хората."

Петър Дънов

...

Малко момиченце и баща му да минават по един мост.
Бащата уплашен казва на малката си дъщеря:
"Миличка, моля те дръж здраво ръката ми, за да не паднеш в реката."
Момиченцето казва:
"Не, татко ти дръж ръката ми."
"Каква е разликата?" -пита озадачен баща.
"Има голяма разлика", отговоря малкото момиченце.
"Ако аз държа ръката ти и нещо се случва с мен, шансовете че мога да я изпусна са по - големи, но ако ти държиш ръката ми, аз ще се чувствам сигурна, и няма значение, какво ще се случи, ти никога не би изпуснал ръката ми."

quote by Eisenhower

"Не губи и минутка да мислиш за хора, които не харесваш." -

Дуайт Айзенхауер

never say never ...

Никога не казвай никога, защото съдбата винаги обръща така нещата, че да направиш това, което си се зарекъл да не правиш.

Стивън Кинг

Изчезването на врабчетата!!!

Врабчетата. Толкова сме свикнали с тях, че просто не ги забелязваме. Същите, които сочим на децата си и ги учим що е птичка. Все по-забързани и улисани в житейските си проблеми, често забравяме да се вгледаме в света около нас. Следим сериалите по електронните медии и промоциите в хипермаркетите, а малките неща ни убягват.

Днес тръгнах пеш за работа и си наложих да следя за врабченца по дървета и храсти. Но уви, беше пусто и студено. Само ято гълъби ми пресече пътя. Няма ги вече и гугутките. Отдавна се знае, че намаляват, но вече ги няма и врабчетата - най-устойчивите от птиците, тези, с които от векове делим съдбите си. Кога за последен път сте им оставили трохички на перваза на прозореца си? Кога за последен път сте ги чули да си чичикат?

По данни, изнесени от Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), за период от 6 години домашното врабче е намаляло с 42%, гугутката с 35%, сойката с 30%, косът - с 22%, а големият синигер - с 13%. Като основни причини за намаляването на птиците се посочват прекомерното използване на химически препарати, които унищожават хранителната база и местообитанията им, с което и нашата естествена среда. Също така интензивното застрояване в градовете е довело до намаляване на тревните площи и храсти, а това са основен източник на храна за тях. Врабчетата се хранят с дребни насекоми и зрънца и рядко с хранителни отпадъци от кофите. Освен това новото строителство ги прогонва, липсват стрехите и съборетините, които им даваха закрила и възможност да свият гнездата си. Затова големите градове в Западна Европа още през 2005 г. са почувствали липсата на малките птички, а във Великобритания са включени в Червения списък на застрашените видове. Също така за Великобритания броят на градските птици като врабчето и чучулигата е официална мярка за оценяване благоприятността на жизнената среда наред с броя на болниците, училищата и транспортния достъп, т.е. колкото повече птици има, толкова цените на имотите са по-високи.

Българско дружество за защита на птиците всяка година организира кампания по набиране на участници в една от най-масовите природозащитни дейности в Европа. Тя се нарича Преброяване на птиците около нас: Мониторинг на обикновените видове птици (МОВП), т.е. преброяване на птиците около нас, анализиране на резултатите и даване на оценка за състоянието на популациите. Дружеството приветства всеки ентусиазиран любител на природата да се включи в преброяването напролет или да стане негов член. Освен това дава съвети как да помагаме на птичките през зимата, когато им е особено трудно да си набавят храна. Повече информация за птиците и инициативите за тяхното опазване може да намерите на сайта на дружеството (http://www.bspb.org/monitoring).

В природата винаги има толеранс, а врабчето е с голям праг на поносимост, но явно вече е достигната границата. А съдбата на врабчето винаги е била пряко свързвана с нашата - човешката. Затова не може да ни е безразлично какво се случва с него, просто то ни дава знак за промените, настъпили около нас, и че трябва да му помогнем да оцелее, за да помогнем и на себе си. Дарете зрънце любов!
Гергана ПОПОВА