...

"Странно нещо е любовта - помисли си тя, взирайки се в линията където се пресичат небето и морето, - неочаквано долита от нищото, обърква усещанията ти за ляво - дясно, нагоре - надолу и отлита. Животът ти остава същия, но напълно променен. След като веднъж е озарила душите ни, сякаш се ражда ново сетиво, с което разбираме колко може да боли животът и колко сме сами в него. Може би то ни е нужно, за да ни кара, докато сме живи, да търсим онзи, който ще излекува болезненото усещане.
Любовта отваря сетивата ни за болката, но и за единствената противоотрова срещу нея... Както когато се роди дете и поеме първата глътка въздух, за да разбере, че повече не може да живее без него." /Людмила Филипова/