Преди известно време в пресата се появиха публикации за вредата на хляба замесен с термофилна пресована мая.
Много
автори развиха хипотеза за това, че маята за хляб, попадайки в стомаха
активира процесите на ферментация, подтиска естествената микрофлора на
стомашно-чревния тракт и нанася вреди на организма. В резултат от
ферминтацията на маята се развива дисбактериоза, хиповитаминоза (особено
на витамин В12, което води до нарушения при функционирането на нервната
система и малокръвие), намаляват имунитета и работоспособността,
повишава се риска от заболяване от диабет, вдига се холестерина в
кръвта, влошава се състоянието на сърдечно-съдовата система. Бяха също
така приложени застрашителни резултати от научни експерименти, проведени
в Англия и Канада, свидетелстващи за това, че „ . . . клетки на маята
убиват чувствителните, по-малко защитени клетки на организма, отделяйки в
тях отровни белтъчини с малко молекулярно тегло. Токсичният белтък
въздейства върху плазмените мембрани, увеличава пропускливостта им за
патогенни микроорганизми и вируси. Маята попада отначало в клетките
грижещи се за процеса на храносмилането, а след това и в кръвта. По този
начин те изпълняват ролята на троянски кон с помощта на който
неприятелят попада в нашия организъм и съдейства за подкопаването на
здравето му . . .”. Съобщаваше се също, че злокачествените образования,
попаднали в средата на ферментираща мая, започвали да растат с
геометрическа прогресия и напълно изчезвали, ако се извлекат от тази
среда.
Още един аргумент
срещу използването на маята за хляб бе и „произходът” и от животински
кости и частично от свински крака. Нека опитаме да се изясним. Първо, в
страната ни (имайте в предвид Русия) вече много десетилетия съществува
ефективна и сравнително евтина технология за отглеждане клетките на
маята върху меласа (остатък при производството на захар). Затова от
използването на животински кости няма ни – каква необходимост.
Второ, маята в процес на ферментация е част от нормалната микрофлора на здравия човек: в организма постоянно присъстват около 30-на вида,
които не предизвикват никакви заболявания, а числото на клетки от мая в
червата се колебае от стотици до милиони в 1 гр. съдържание. Освен чрез
хляба, мая (под различни форми) попада в организма на човек и с други
храни, и даже с напитките – дрожди Sacchoromyses serevisiae се отделят
на повърхността на зърната грозде, сливите, ябълките, малините, ягодите,
френското грозде; присъстват в „кефирените гъбички”, в други
млечно.кисели- продукти, в сирената и кашкавалите; използват се при
производството на вино, бира и квас.
Погледнато така излиза, че даже човек никога да не яде хляб замесен с мая, да се „спаси” от нея няма да му се отдаде.
И
трето, в изпечения хляб маята като мая . . . вече я няма. Работата е
там, че при високи температури клетките на маята загиват, разпадайки се
на микроелементи, обогатявайки с тях хляба. Доколкото в процеса на
изпичане на хляба температурата в центъра на меката част достига до 95 –
970 С, то да „останат живи” могат
само единични клетки от ферментиралата мая. Този процес протича еднакво и
в хляба замесен с мая за хляб и в хляба без мая, замесен с растителни
закваски, например на хмелова основа, която противопоставят на
традиционната мая. Яростните противници на маята за хляб трябва да
знаят, че в хмеловата закваска се съдържат тези същите S, serevisiae,
присъстващи в традиционните пресовани и сухи маи, което е доказано още
през 1937 година от В. А. Николаев. Ето защо да се „очерня”
традиционната мая за хляб е, меко казано, некоректно.
По-правилно
е да се говори, че „хмеловият” хляб е по-полезен, доколкото
обикновеният, замесен с традиционна мая хляб доста му отстъпва по
качествен състав. Хлябът замесен с хмелова закваска всички неза меними
аминокиселини, въглеводороди, целулоза, витамини ВV, В2,
РР, минерални вещества (натриеви соли, калиеви, соли на манган, фосфор,
желязо, калций) и микроелементи (злато, кобалт, мед),които участват в
образуването на уникални дихателни ферменти. „Хмеловият” хляб
предизвиква максимално сокоотделяне, тоест е предпоставка за активно
отделяне от поджлъчната жлеза, черният дроб, жлъчният мехур на ферменти и
други необходими за пълноценното храносмилане вещества. Благодарение на
това се подобряват проце – сите на преработка и усвояване на храната,
активизира се моториката на червата.
Такъв
хляб оказва и целебно действие. Шишарцчиците на хмела – основа на
закваската – отдавна се из – ползвали като средство подобряващо
отделянето на жлъчни сокове, като сънотворно, противовъзпалително,
отхрачващо, спазмогонно и повишаващо апетита средство. В хмеловата
закваска се съдържа голямо количество летливи вещества (ефирни масла и
соли) – фитонциди. Те защитават организма от различни стомашно чревни
разстройства, оказват общоукрепващо, противовъзпалително, регенериращо и
противоалергическо действие. Освен това „хмеловият” хляб по-дълго
запазва мекотата си и не губи своите вкусови качества даже при
продължително съхранение. Който предпочита хляб без мая, би се
възползвал навярно от рецепти за приготвяне на „хмелов” хляб.
Източник: http://masterbaker.alle.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар