Жена съм за добро и проклетия - Николина Милева

Жена съм за добро и проклетия.
До мозъка. До костите. До кръв.
Ръцете вдигаш. Боже, олелия.
Да искаш да ме вържеш, нямаш връв,
с която да ме стегнеш твърде здраво.
Безспорно трябва ти едно въже.
Въже от обич, меко, не кораво.
Останалото...всичко е за теб.
А после трябва ти любов и нежност.
Търпение за двама и за трима.
И много повече от цяла вечност
да се научиш как да ме обичаш.
Така че...Свиквай. Имаш много време.
Жена съм и обичам да ме глезят.
Че знаеш ли кой ангел ще ме вземе
и дяволите даже ще посмеят.
Е, искаш или не...Жена съм. Много.
До крайност и до лудост невъзможна.
Когато те погледна твърде строго
тогава всъщност аз съм най-тревожна.
И колкото насън да ме отричаш,
наяве съм пространствена и вечна.
Жената иска само да обичаш,
а сетне е до теб,
до безконечност.

Николина Милева