критиката

Всички правим грешки. По-добре е да изразим онова, което чувстваме - мъка, яд и т. н., - отколкото да обвиняваме и осъждаме другите. Не забравяйте, че когато сочите някого с пръст, останалите четири пръста на ръката ви сочат към вас!

От лоша дума боли толкова, колкото и от удар.

Как да постъпваме тогава? Нали понякога все пак се налага да кажем неприятни неща?

Правилото 2/1 може да послужи като решение на проблема. То гласи, че ако критикувате директно някого, той ще се затвори като стрида, за да се защити, и ще приеме забележката ви като лично нападение. За предпочитане е да му направите предварително два комплимента или две похвали. Те ще накарат събеседника ви да ви слуша внимателно и ще му оставят положителна нагласа. По този начин вашата забележка ще бъде приета като призив той да стане още по-добър, а не като празна критика.

Друга важна подготвителна стъпка е да попитаме събеседника си дали е готов да чуе забележката. Има моменти, когато всеки се чувства уязвим и неспособен да реагира.

Трябва да се осмелиш да кажеш какво чувстваш. И всичко това по възможно най-позитивния начин.


Из: "Магически истории" от Кристиан Годфроа