Научи
се да се наслаждаваш на мигновената красота, на птичия полет, играта на
вятъра, песента на изворите, тайнствения сумрак на горския храсталак...
Стани като детето, което се учудва на всичко и времето ще спре; ще се
слееш със света в собственото си тяло...
~ Не се страхувай от
различията и противоречията, които разделят света и създават илюзията за
отделни събития. Такова възприемане е извор на сблъсъци, страдания и
постоянна борба. Нощта не е враг на деня, както смъртта не е враг на
живота. За да се получи небесна дъга трябва да се срещнат огъня и
водата, слънцето и влагата...
~ Слънцето, луната, звездите...
както и сърцето на човека са местата, където Бог е спрял, за да открие
любовта си. Индианецът мисли за тези места и отправя към тях молитвите
си. От тях получава подкрепа и благословия...
~ Бъди внимателен
към шумовете на природата, към собствените си мисли, към вътрешните си
усещания, към вълненията и реакциите на хората наоколо – без насилие, с
любов и почитание. Тогава Духът ще се отвори като цветето сутрин,
Bселената ще ти открие красотата си и всеки миг от живота ти ще бъде
като първи изгрев...
~ Когато проникнеш много дълбоко в себе си,
неизбежно стигаш до безкрая на света. Лесно можеш да се поставиш на
мястото на дърво, планина или дишащ листак, да станеш птичи полет или
уханието на цвете. Имаш в себе си мощта да изпиташ незнайните
възможности на природата чрез вътрешния опит, който ни връща в центъра
на всички неща...
~ Престани да гледаш света с безпокойство. Очите ти пръскат светлината на деня...
~ Научи се да общуваш с другите форми на живот – дървото, ручея, животното. Това са другите форми на теб самия...
~
Бъди ти самият, научи се с действията си да създаваш вълнения, усещания
и цветове подобно на художника, подобно на твореца на вселената. В теб е
мястото на най-голямата любов. Няма друго място, за да обичаш...
~
Размишлявай за ведростта на небето, лекотата на облака, отдалечи се от
всичко, което задръства и натоварва духа. Промени начина си на виждане и
усещане: "На върха на планината е закачен един облак и моето сърце е
закачено за него." Така мисли и мъдрият навахо...
~ Чрез
природата Бог ни дава необятна възможност: свободни сме да правим нещата
с любов. С други думи - трябва да поемем риска да живеем и да обичаме,
да преоткрием всеотдайността на детето, чистата му радост, безкрайната
му доверчивост, без да губим прозорливостта на воина...
~ Не губи
невинността и неуязвимостта на детето! Това не са различни неща, едното
е следствие на другото. Мъдрият е едновременно и орелът в небесата, и
лястовицата, все още крехка, зачудена от първите лъчи на пролетта...
~
Любовта няма нито минало, нито бъдеще. Тя се осъществява на мига с
непосредствена красота, като пламък. Това усилва и осветява цялото
Творение. Научи се да изживяваш мига, тогава страхът ти ще изчезне и
мигът ще стане вечен. Друга вечност няма...
~ Ако искаш да живееш
в трайно щастие, освободи се от навиците, които оковават и утежняват
духа. Остави красотата на света да те изненадва. Всеки миг бъди готов за
нови слънца..., за нови светове. Тогава Великият Дух ще те благослови и
ще се възрадва чрез теб...
~ . ~ . ~
Автор - Ж. П. Бур
Из "Мъдростта на северноамериканските индианци"
Няма коментари:
Публикуване на коментар