ЩАСТИЕТО / древноиндийска притча/
Някога много отдавна, щастието било
дадено на човек в изобилие. Не било нужно той да се бори за него или да
го търси, то присъствало в ежедневието му и било част от неговия живот.
Но въпреки това, човекът все се оплаквал, недоволствал, мрънкал за
всичко. Не оценявал онова, което имал.
Виждайки какво се случва,
върховното божество решило да скрие божествената природа / щастието / -
източник на всички възможности и способности, които чакат да ги пробудим
и извадим на бял свят. Да го скрие така,че никой да не може да го
намери. Въпросът бил обаче, къде може да се скрие такова нещо? Първият
съветник предложил да я заровят дълбоко в земята, на което върховното
божество отговорило: "Не, накрая някой ще изкопае достатъчно дълбока
дупка и ще го намери".
Вторият съветник предложил: "А защо не
скрием щастието на дъното на най-дълбокия океан?". Върховното божество
отговорило: "Не, накрая някой ще се гмурно достатъчно дълбоко и ще я
намери". Обадил се и третия съветник: "Защо да не го скрием на върха на
най-високата планина?" Върховното божество отговорило: "Не , сигурен
съм, че някой ден ще се намери човек, който ще се изкачи на най-високия
връх и ще го открие".
След като помислило известно време,
върховното божество намерило решението:"Ще поставя този източник на
всички човешки способности и възможности-щастието в сърцето на всеки
мъж, жена и дете на планетата, защото те никога няма да се сетят да го
потърсят там".
И оттогава до ден днешен щастието се крие вътре в
самия човек! То вече не е даденост и никой не го получава на готово.
Трябва да се търси , за да се намери.
Няма коментари:
Публикуване на коментар