стихотворение на Ани Иванова

Искам да ти подаря година,
в която четирите сезона плавно да следват желанията ти,
да пулсират с твоя ритъм
и да те карат да се чувстваш живa,
повече от всякога...
Искам да ти подаря месец,
в който всеки ден,
да е ново начало – на приключение,
на усещане, на ласка, на допир до неща, които обичаш…
Искам да ти подаря ден,
изгревът на който да те събуди с песните на птици
и да ти предложи всички онези дребни неща,
за които вече почти и не говориш,
но не си се отказалa да мечтаеш…
Искам да ти подаря час,
в който да събереш на едно
място всички копняни състояния,
за които времето все не достига…
Искам да ти подаря миг,
който не просто да спре дъха ти,
а да се превърне за теб в онази желана вечност,
която да пулсира с всички цветове на дъгата
и да запълни от край до край същността ти…
Искам да ти подаря ключ,
за онази врата, зад която е зазидана душата ми…

Ани Иванова