Във Коледната нощ така добра
за мъничък подарък си мечтая
и нова, много истинска зора.
Не искам да го търся под елхата.
И не защото нямам си елха.
Украсата я дадох без отплата.
Добре ми е и само с тишина.
В която чувам звуците вълшебни.
И стаята искри от светлина.
Да можех да нахраня всички бедни.
И всички просяци да подслоня.
Да можех на децата да съм татко.
На всички дето нямат си такъв.
И майка да съм им поне за кратко.
Последният да го направя пръв.
И ей така във джоба слънце скрила
аз имам всичко. Вяра и небе.
За Коледа желая си закрила
и още нещо...
пак да съм дете.
Николина Милева
Няма коментари:
Публикуване на коментар