- Все пак, да се върнем в България. Как точно виждате
възможно да се реализира това минималната заплата да стане 500 евро – и
то още утре?
- Това е въпрос на политическа воля от страна на управляващите и
политиците като цяло от една страна, и на ангажираност с проблемите на
обществото и държавата от страна на отделния човек, от друга. За целта
вие като общество трябва да се обедините и ясно да заявите, че не ще
търпите корупцията, шуробаджанащината и алчността да вземат превес над
интересите на обществото. Не забравяйте, че понятието република означава
общо дело, а демокрация – управление на народа. Виждате ли ги някъде в
България тези две понятия, реализирани в техния същностен смисъл?
Първата стъпка, която трябва да направите като общество, за да ви се
повишат заплатите, е да се организирате в истински синдикати. Синдикати,
които да принуждават държавата да действа, когато са нарушени законите,
определящи трудовите правоотношения. Трябва да изградите силни,
борбени, масови синдикати. Всеки един трудещ се трябва да се включи в
синдикална структура и тези синдикати трябва да се обединят, като
противовес от една страна на склонността към корупция на държавните
органи, и от друга – на алчността на работодателите за печалба за сметка
на работника.
Нима не виждате многобройните организации на вашите работодатели по
браншове, обединени на едно по-високо ниво в КРИБ – Конфедерация на
работодателите и индустриалците в България. Защо те да могат да се
обединяват, а когато вие решите да правите синдикат, или само дори
проговорите за това, бивате смачквани и уволнени на часа? Нима не
виждате, че чрез тези свои обединения те се договарят какви стъпки да
предприемат, за да запазят и увеличат своите печалби и за чия сметка.
Договарят се на регионално, браншово и общодържавно ниво какво да е
нивото на заплащането в съответния бранш и регион. Не ви ли прави
впечатление, че докато говорят за конкуренция в бизнеса, в България
почти не съществува конкуренция в заплащането между различните фирми. Че
във вашето населено място, независимо къде кандидатствате да работите,
заплатите са на едно ниво.
Именно това договарят помежду си работодателите в тези свои
организации – те разчитат, че вие нямате избор и дори и да искате
по-високо заплащане, няма кой да ви го предложи, и така в крайна сметка
ще се примирите с мизерните средства, които ви дават. Те договарят
помежду си не само нивото на заплащането, но и условията, които ще ви
осигуряват за да работите, доколко да спазват закона и какви действия да
предприемат спрямо държавата, за да им позволи да трупат още и още
печалби. И така, в един момент държавата от общо дело става тяхна
собственост, те трупат печалби, купуват политиците, корумпират
чиновниците, рушат държавността. И смачкват в зародиш всеки опит да се
обедините. Синдикат за тях е мръсна дума, плашило, което трябва да бъде
унищожено. Работникът трябва да работи и да се чувства виновен
постоянно, че не работи както трябва. Да се чувства заплашен, че има
някой, който веднага би дошъл на неговото място, дори и за по-малко
пари.
Колко от вас, които се оплаквате че получавате ниски заплати, колко
от вас са чели “Кодекса на труда”, познават правата си и ги защитават?
Колко от вас, когато са ставали свидетели на унизително отношение и
нарушаване на трудовото законодателство спрямо свой колега, са вдигали
глас срещу това? Колко от вас са сезирали държавните органи за
нарушенията в своето предприятие – нарушенията, извършвани от вашия
работодател, които нарушения са изцяло за ваша сметка, колкото и да си
мислите, че не ви засягат? Колко от вас въобще са помислили да се
обединят, за да потърсят правата си? Колко от вас са се събирали, за да
обсъждат заедно общи действия срещу действията на своя работодател?
Колко от вас са потърсили връзка с действащи синдикални структури? Колко
от вас вярват, че е възможно заедно, чрез общи усилия, чрез
изграждането на синдикални структури, да подобрят трудовото си
положение? Но не, вие вярвате в парите, не в общите усилия, и затова ще
бъдете поробени.
Вие, вместо да се обедините в една синдикална работническа структура,
прехвърляте своята отговорност изцяло в ръцете на политиците, на
партиите, като разчитате, че те ще разрешат всичките ви проблеми, докато
вие безропотно се трудите за благоденствието на светата пазарна
икономика. Нима не виждате икономическите сили, стоящи зад всеки един
политически проект? Нима не осъзнахте каква роля ви е отредено да
играете в света, където парите са водещата ценност, когато най-нагло ви
обясниха за “обръчите от фирми”? Партиите, политиците би трябвало да
отстояват интересите на народа, но когато този народ спи и робува, а не
следи постоянно действията на тези, които е избрал да осъществят
въжделенията му и да ръководят машината наречена държава, тогава този
народ става жертва на собствената си апатия.
Кой дава пари на роби? Събудете се, обединете се. Създавайте
синдикати, а не партии. Синдикати, които да защитават правата ви, а не
партии, които да се борят за правото да ви управляват. В държава без
силни синдикални структури всяка една организация, която се стреми към
властта, е водена единствено от стремеж да се обогатява. Вие трябва да
принудите държавните институции да работят, а това става единствено чрез
силни синдикални структури. Думите „стачка” и „синдикати” трябва да са
на върха на езика ви във всеки един момент. Вие не сте отделни хора, вие
сте общество. Вие не сте просто работници, вие сте колектив. Вашият
работодател не ви е господар и не той определя законите в държавата, а
вие като част от обществото.
Така че накрая бих искала още веднъж да наблегна на стъпките, които
трябва да предприемете, за да повишите жизнения си стандарт. Първо –
осъзнайте, че парите не са всичко. Второ – ценете труда, знанията и
уменията, които притежавате, а не парите. Трето – вникнете в същността
на понятията република и демокрация. Четвърто – бъдете активни граждани.
Пето – обединявайте се в сдружения, чиято цел не е завземането на
властта, а контрол върху начина, по който тази власт се упражнява. Шесто
– изградете силни синдикални структури, СИНДИКАТИ с главни букви, в
които да участвате активно. Седмо – познавайте правата си и ги
отстоявайте. Осмо – не се страхувайте, но знайте, че за да водите
достоен живот, е необходимо да се борите и да понасяте жертви като
общество. Девето – СТАЧКА не е мръсна дума, а инструмент да защитавате
правата си. Десето – роби или граждани, вие избирате.
- Не сте ли прекалено крайна в изказванията си? Все пак вие
сте начело на една от най-големите, ако не и най-голямата финансова
структура, а говорите за синдикати, стачки, гражданска активност? Не
трябва ли всъщност да подкрепяте идеята за по-малко държава и повече
свобода за бизнеса? Не е ли това пътят към повишаването на заплатите?
- Това са пълни глупости на болни алчни мозъци. Какво значи „по-малко
държава, повече права за бизнеса”?. Я се вижте – вие имате ли държава?
Говоря за държава като реално действащи институции. Цялата ви държавна
структура е пропита от корупция – корупция, осъществявана от бизнеса.
Ето ви никаква държава и пълна слободия за бизнеса – това е вашата
държава! Вашата държава е мечтата на бизнеса – никакъв надзор и
регулации, работи се кой както му изнася. Законите са само на хартия,
работниците са безправни същества, трудещи се за европейските печалби на
работодателите, срещу мизерно възнаграждение, в ужасни условия. Вижте
си бизнесмените, стандарта им на живот. Дали отстъпва на европейския
стандарт, дали не го превъзхожда на моменти? Вижте си вашия стандарт на
трудещи се – уж сте в Европа, а сте някъде в централна Африка. Къде
отиват печалбите? За яхти, коли, любовници, партита и забавления на
бизнесмените – за вас остава само ниското заплащане, за да сте
конкурентоспособни! Глупости, в които могат да вярват само наплашени и
прости хора.
Не е ли странно: когато държавата трябва да се бори за по-добри
условия на живот на гражданите си, за спазване на трудовото
законодателство, за повече надзор над бизнеса, за по-големи данъци,
които да отиват за обществена полза, тогава бизнесмените да реват, че е
необходима „по-малко държава”? А когато се почувстват заплашени от
истинска конкуренция, да искат държавни субсидии и защита? Не е ли
странно, че бизнесът иска по-малка намеса на държавата в отношенията си с
работника, но когато работникът тръгне да си търси правата чрез стачки,
протести и други действия, то бизнесът веднага търчи за защита от
същата тази държава?
Ето го истинското лице на тези радетели на свободния пазар и „малкото”
държава. Те желаят пълна и неограничена от закони свобода за себе си, те
желаят бизнес анархия, но когато вие пожелаете същото за себе си, ви
обявяват за терористи, анархисти и врагове на държавата и искат тя да ви
постави извън закона и да ви унищожи. Те желаят държавата да им служи и
да изпълнява техните желания, а не тези на обществото.
p.s. Интервюто е художествена измислица
Няма коментари:
Публикуване на коментар