самота ...

Все чакам някой да ме навести,
да ми потропа денем, пък и нощем
и да ми каже тихичко: “Прости,
забравих те… Ти жив ли си все още?”
Все чакам… Но напразно! Само тя

все още ме спохожда, зла и страшна,
така наречената “Майка Самота”.
И като кучка по вратата дращи.
А беше време, кьорав и сакат
на моята трапеза пи и яде,
бездомен спа на моя твърд креват…
Събуди се. И първи ме предаде.
Какво да му се сърдя? И с уста
от люта злост защо да го проклинам?
От времето на Юда и Христа
предателството е било поминък.
Все чакам… Никой… Ни дявол, ни бог…
И само репей с азбука от вятър
вратата ми изписва с некролог:
“Живя, но се помина с Добротата!”…

Дамян Дамянов