четвъртък, 9 януари 2014 г.

стихотворение на Ани Иванова


Искам да ти подаря година,
в която четирите сезона плавно да следват желанията ти,
да пулсират с твоя ритъм
и да те карат да се чувстваш живa,
повече от всякога...
Искам да ти подаря месец,
в който всеки ден,
да е ново начало – на приключение,
на усещане, на ласка, на допир до неща, които обичаш…
Искам да ти подаря ден,
изгревът на който да те събуди с песните на птици
и да ти предложи всички онези дребни неща,
за които вече почти и не говориш,
но не си се отказалa да мечтаеш…
Искам да ти подаря час,
в който да събереш на едно
място всички копняни състояния,
за които времето все не достига…
Искам да ти подаря миг,
който не просто да спре дъха ти,
а да се превърне за теб в онази желана вечност,
която да пулсира с всички цветове на дъгата
и да запълни от край до край същността ти…
Искам да ти подаря ключ,
за онази врата, зад която е зазидана душата ми…

Ани Иванова
 
 

сряда, 8 януари 2014 г.

вълшебството на думата Благодаря :)

Използвай често думата "Благодаря!", дори и за малки неща. Ще се удивиш на промяната в живота ти която ще последва! Закона на благодарността не работи, ако живееш с негативни емоции: страх, гняв, омраза, комплекс за малоценност, негодуване, критикуване, притеснение, изнервеност, апатия ...
Благодарността е любов! Като благодариш, доброто ще си остане добро, а злото ще се превърне на добро.

Петър Дънов


четвъртък, 26 декември 2013 г.

...


Честито Рождество Христово!

Нека магията на коледната нощ превърне дните ви през годината във вълшебна приказка. Вярвайте, не забравяйте ... на коледа стават чудеса, мечтите се сбъдват когато ги желаете с цялото си сърце, независимо от всички и всичко. Прощавайте ... Обичайте, нека любовта изпълва сърцата Ви ...

събота, 21 декември 2013 г.

едно прекрасно стихотворение за коледа от Николина Милева :)

А аз какво ли да си пожелая?
Във Коледната нощ така добра
за мъничък подарък си мечтая
и нова, много истинска зора.
Не искам да го търся под елхата.
И не защото нямам си елха.
Украсата я дадох без отплата.
Добре ми е и само с тишина.
В която чувам звуците вълшебни.
И стаята искри от светлина.
Да можех да нахраня всички бедни.
И всички просяци да подслоня.
Да можех на децата да съм татко.
На всички дето нямат си такъв.
И майка да съм им поне за кратко.
Последният да го направя пръв.
И ей така във джоба слънце скрила
аз имам всичко. Вяра и небе.
За Коледа желая си закрила
и още нещо...
пак да съм дете.

Николина Милева



-----



С времето научаваме, че да се извиняват могат всички, но да прощават истински са способни само извисените духом…С времето научаваме, че ако раним сериозно някой приятел, след това приятелството ни никога няма да бъде същото…С времето научаваме, че дори и да си бил щастлив със своите приятели, някой ден ще изпиташ болката от самотата, когато си отидат…С времето научаваме, че всеки опит, преживян с жив човек, може да ти даде нещо, което никога няма да се повтори…С времето научаваме, че онзи, който презира или унижава другите, след време ще страда по същия начин, дори и двойно повече…