Опасната козметика: E214, E216, E218 : Парабени

Едни от най-широкоразпространените химикали използвани като консерванти в козметичната и фармацевтичната промишленост са Парабените (Parabens). Парабените могат да бъдат намерени в шампоани, пасти за зъби, кремове, маски за лице, козметика за коса, лак за нокти, дезодоранти. гелове за бръснене, лубриканти, спрейове за тен и т.н. Използват се като хранителни добавки.

Парабените са предпочитани от много производители, заради ефикасността им като консерванти, в комбинация с ниски разходи. Те са използвани и поради антибактериалното си действие, което предотвратява развитието на гъбички в продуктите. Тяхното използване обаче става все по-спорно и все повече организации отричат ежедневната им употреба.

Парабените са естери на ал-хидроксибензоена киселина, от където идва и наименованието им. В тази група влизат метилпарабен (methylparaben E218), етилпарабен (ethylparaben E214), пропилпарабен (propylparaben E216) и бутилпарабен (butylparaben). По-редки съединения на парабена са исобутилпарабен (isobutylparaben), исопропилпарабен (isopropylparaben), бензилпарабен (benzylparaben) и техните натриеви соли. Химическата структура на парабен се обозначава в горния десен ъгъл, където R означава алкилна група, като метил, етил, пропил или бутил.

Всички парабени, използвани за комерсиални цели са синтетично добити, въпреки че някои са идентични с тези, намерени в природата. Разработването на парабените от нефтопродукти дава нов тласък в ръста на производството и резултатът е днешната, преливаща търговия с козметика, парфюмерия и средства за лична хигиена. Това са вещества без цвят, мирис, аромат и вкус, които лесно се смесват с всяка консистенция, прекратяват напълно ензимната активност в продукта и той получава дълъг живот. Парабените са се превърнали в консервираща система на всяко средство, предназначено за красота и чистота.

Молекулярният биолог Филипа Дарбре от Университета в Рединг, казва, че откритите в туморни клетки съединения, носители на естер форма на парабен е индикатор за употребата на препарати нанесени върху кожата като дезодорант, део стик и т.н. Някои парабени се съдържат в естествени растителни източници. Например метилпарабен може да се намери в боровинките, където действа като антимикробен агент.

Едно неотдавнашно проучване сочи, че парабените са открити в проби от тумори на гърдата. Съществува убеждението, че парабените в дезодоранти и други козметични продукти мигрират в тъканите на гърдата и допринесят за развитието на тумори. При изследване на учени от Великобритания химикали на консерванти са открити в проби от тумори на гърдата. Техният анализ на 20 тумора на гърдата открива високи концентрации на ал-хидроксибензоена киселина (парабени) в 18 проби. Известна е способността на парабените да имитират хормона естроген, който играе роля в развитието на рак на гърдата.

Парабените

имат естрогеноподобно действие и разстройват хормоналния баланс. Доказано е, че ксеноестрогените (чуждородни естрогени, които попадат в организма с храната и водата) увеличават риска от рак на гърдата.

Причинно-следствената връзка с рака не е била доказана, доколкото не съществува научно доказателство в подкрепа на всяка връзка с каквато и да е форма на рак.

Според други изследвания обаче се смята, че стабилните, неразградими молекули на парабените продължават да действат и след като проникнат в тъканите, после в кръвообръщението и накрая – в органите на човека като ограничават нормалната ензимна активност на тялото. Един от най-зловещите ефекти на парабените е коварното им проникване в ДНК – генетичния код на клетката.
zepir.com

Хлябът с мая – отрова или лекарство

Преди известно време в пресата се появиха публикации за вредата на хляба замесен с термофилна пресована мая.

Много автори развиха хипотеза за това, че маята за хляб, попадайки в стомаха активира процесите на ферментация, подтиска естествената микрофлора на стомашно-чревния тракт и нанася вреди на организма. В резултат от ферминтацията на маята се развива дисбактериоза, хиповитаминоза (особено на витамин В12, което води до нарушения при функционирането на нервната система и малокръвие), намаляват имунитета и работоспособността, повишава се риска от заболяване от диабет, вдига се холестерина в кръвта, влошава се състоянието на сърдечно-съдовата система. Бяха също така приложени застрашителни резултати от научни експерименти, проведени в Англия и Канада, свидетелстващи за това, че „ . . . клетки на маята убиват чувствителните, по-малко защитени клетки на организма, отделяйки в тях отровни белтъчини с малко молекулярно тегло. Токсичният белтък въздейства върху плазмените мембрани, увеличава пропускливостта им за патогенни микроорганизми и вируси. Маята попада отначало в клетките грижещи се за процеса на храносмилането, а след това и в кръвта. По този начин те изпълняват ролята на троянски кон с помощта на който неприятелят попада в нашия организъм и съдейства за подкопаването на здравето му . . .”. Съобщаваше се също, че злокачествените образования, попаднали в средата на ферментираща мая, започвали да растат с геометрическа прогресия и напълно изчезвали, ако се извлекат от тази среда.

Още един аргумент срещу използването на маята за хляб бе и „произходът” и от животински кости и частично от свински крака. Нека опитаме да се изясним. Първо, в страната ни (имайте в предвид Русия) вече много десетилетия съществува ефективна и сравнително евтина технология за отглеждане клетките на маята върху меласа (остатък при производството на захар). Затова от използването на животински кости няма ни – каква необходимост.

Второ, маята в процес на ферментация е част от нормалната микрофлора на здравия човек: в организма постоянно присъстват около 30^-на вида, които не предизвикват никакви заболявания, а числото на клетки от мая в червата се колебае от стотици до милиони в 1 гр. съдържание. Освен чрез хляба, мая (под различни форми) попада в организма на човек и с други храни, и даже с напитките – дрожди Sacchoromyses serevisiae се отделят на повърхността на зърната грозде, сливите, ябълките, малините, ягодите, френското грозде; присъстват в „кефирените гъбички”, в други млечно.кисели- продукти, в сирената и кашкавалите; използват се при производството на вино, бира и квас.

Погледнато така излиза, че даже човек никога да не яде хляб замесен с мая, да се „спаси” от нея няма да му се отдаде. 

И трето, в изпечения хляб маята като мая . . . вече я няма. Работата е там, че при високи температури клетките на маята загиват, разпадайки се на микроелементи, обогатявайки с тях хляба. Доколкото в процеса на изпичане на хляба температурата в центъра на меката част достига до 95 – 97⁰ С, то да „останат живи” могат само единични клетки от ферментиралата мая. Този процес протича еднакво и в хляба замесен с мая за хляб и в хляба без мая, замесен с растителни закваски, например на хмелова основа, която противопоставят на традиционната мая. Яростните противници на маята за хляб трябва да знаят, че в хмеловата закваска се съдържат тези същите S, serevisiae, присъстващи в традиционните пресовани и сухи маи, което е доказано още през 1937 година от В. А. Николаев. Ето защо да се „очерня” традиционната мая за хляб е, меко казано, некоректно.

По-правилно е да се говори, че „хмеловият” хляб е по-полезен, доколкото обикновеният, замесен с традиционна мая хляб доста му отстъпва по качествен състав. Хлябът замесен с хмелова закваска всички неза меними аминокиселини, въглеводороди, целулоза, витамини В_V, В₂, РР, минерални вещества (натриеви соли, калиеви, соли на манган, фосфор, желязо, калций) и микроелементи (злато, кобалт, мед),които участват в образуването на уникални дихателни ферменти. „Хмеловият” хляб предизвиква максимално сокоотделяне, тоест е предпоставка за активно отделяне от поджлъчната жлеза, черният дроб, жлъчният мехур на ферменти и други необходими за пълноценното храносмилане вещества. Благодарение на това се подобряват проце – сите на преработка и усвояване на храната, активизира се моториката на червата.

Такъв хляб оказва и целебно действие. Шишарцчиците на хмела – основа на закваската – отдавна се из – ползвали като средство подобряващо отделянето на жлъчни сокове, като сънотворно, противовъзпалително, отхрачващо, спазмогонно и повишаващо апетита средство. В хмеловата закваска се съдържа голямо количество летливи вещества (ефирни масла и соли) – фитонциди. Те защитават организма от различни стомашно чревни разстройства, оказват общоукрепващо, противовъзпалително, регенериращо и противоалергическо действие. Освен това „хмеловият” хляб по-дълго запазва мекотата си и не губи своите вкусови качества даже при продължително съхранение. Който предпочита хляб без мая, би се възползвал навярно от рецепти за приготвяне на „хмелов” хляб.

Източник:  http://masterbaker.alle.bg

Defeat

And he answered:
The defeated are those who never fail.
Defeat means that we lose a particular battle or war. Failure does not allow us to go on fighting.
Defeat comes when we fail to get something we very much want. Failure does not allow us to dream. Its motto is: ‘Expect nothing and you won’t be disappointed.’
Defeat ends when we launch into another battle. Failure has no end: it is a lifetime choice.

Defeat is for those who, despite their fears, live with enthusiasm and faith.
Defeat is for the valiant. Only they will know the honour of losing and the joy of winning.
I am not here to tell you that defeat is part of life: we all know that. Only the defeated know Love. Because it is in the realm of love that we fight our first battles – and generally lose.
I am here to tell you that there are people who have never been defeated.
They are the ones who never fought.
(Manuscript found in Accra, world wide release 2012/2013)

Притча

Попитали веднъж една добра и мъдра старица:
- Бабче, ти си преживяла толкова тежък живот, а душата ти е останала по-млада от на всички нас. Кажи ни, имаш ли някаква тайна за това?
- Имам, милички! - отвърнала бабата. - Всичко хубаво, което са правили за мен, аз записвах върху сърцето си, а всичко лошо - на водата. Ако аз правех обратното, сега сърцето ми щеше да е цялото в страшни рани и болезнени ръбове. А сега то е рай благоуханен.

цитат Августин Блажени

...

извинението...

Във взаимоотношенията между хората има моменти, когато всеки може да направи грешка,
да каже грешна дума, просто да си направи шега не когато трябва, да напрали нещо дори и несъзнателно с което да нарани и обиди близък до него човек. Но когато този човек има значение за теб и ти държиш на него, не е необходимо да се прояваш в поведението си инат и гордост, напротив много е хубаво и похвално е да се извиниш и да поискаш прошка...