Устните са мои...
~ но Думите, които изричат - си ТИ!
Очите са мои...
~ но Блясъкът, който грее в тях - си ТИ!
Кожата е моя...
~ но Трепетът, от който настръхва - си ТИ!
Докосването е мое...
~ но Следата, която остава - си ТИ!
Сърцето е мое...
~ но Любовта в него - си ТИ!
неделя, 8 април 2012 г.
Дисекция на душата
 |
И така, колеги, можем да започваме с дисекцията. Ръкавици не е нужно да
слагате, обикновено всеки бърка в нея с голи ръце. Грубо, без да се
съобразява с нежната й същност. Така, че пораженията ще са в границите
на ежедневните...
О, да, разбира се, че докато е жива ще извършим дисекцията. После не я знаем много къде отива, а и докато се мъчи под ножа, е по-интересен обект за изследване и проявява много качества, които иначе не са забележими при нормални обстоятелства.
Така, съсредоточете се моля, защото някои прояви са еднократни, макар че повечето са с тенденция към хроничност. Сега обаче, с какво да започнем, е въпроса – дали да я разрежем с предадено доверие, нещастна любов или лошо отношение?
Да, най-добре е наистина с нещастна любов. Вариантите, знаете там са безкрайни. Но независимо от материала (лъжи, липса на ответност в чувствата, предателство, изневяра, угаснала любов) игличките на нашия инструмент се забиват дълбоко...
Наблюдавайте реакцията на душата. Проявленията могат да са безкрайни, но болката е основното. Неразбирането - защо така се е получило, след като всичко е било съвършено?! Започва да се пита, дали тя е искала много или той е давал малко. Започват съмненията, въпросите - дали пък не е нейна вината, че така се е получило. После идва и синдрома на жертвата, съжалението към себе си, увереността, че това е заслужено...
Накрая се появява и нейно височество Надеждата и душата пак се устремява с пълни сили към източника на болката. И започва пак да ври в онзи същия огън, а дяволите наоколо се увеличават. Накрая всички седим и се чудим, защо пак боли и нима толкова много искаме от тоя живот...
Често предпочитаме да бягаме, вместо да останем и да се борим за нея, за душата си. Предпочитаме да я хвърлим на ония вълци – лъжите, спомените, надеждата, вместо да простим на себе си и да продължим напред...
Дисекцията я правим всеки ден, колеги. След всяко случване започваме да мислим, да преживяваме, да се чудим, да пишем, да пеем, да пием и каквото още се сетите.
Анализираме, но анатомията на душата ни убягва!
И ако тя иска просто любов, ние сме готови да усложняваме до безумие нещата...
О, да, разбира се, че докато е жива ще извършим дисекцията. После не я знаем много къде отива, а и докато се мъчи под ножа, е по-интересен обект за изследване и проявява много качества, които иначе не са забележими при нормални обстоятелства.
Така, съсредоточете се моля, защото някои прояви са еднократни, макар че повечето са с тенденция към хроничност. Сега обаче, с какво да започнем, е въпроса – дали да я разрежем с предадено доверие, нещастна любов или лошо отношение?
Да, най-добре е наистина с нещастна любов. Вариантите, знаете там са безкрайни. Но независимо от материала (лъжи, липса на ответност в чувствата, предателство, изневяра, угаснала любов) игличките на нашия инструмент се забиват дълбоко...
Наблюдавайте реакцията на душата. Проявленията могат да са безкрайни, но болката е основното. Неразбирането - защо така се е получило, след като всичко е било съвършено?! Започва да се пита, дали тя е искала много или той е давал малко. Започват съмненията, въпросите - дали пък не е нейна вината, че така се е получило. После идва и синдрома на жертвата, съжалението към себе си, увереността, че това е заслужено...
Накрая се появява и нейно височество Надеждата и душата пак се устремява с пълни сили към източника на болката. И започва пак да ври в онзи същия огън, а дяволите наоколо се увеличават. Накрая всички седим и се чудим, защо пак боли и нима толкова много искаме от тоя живот...
Често предпочитаме да бягаме, вместо да останем и да се борим за нея, за душата си. Предпочитаме да я хвърлим на ония вълци – лъжите, спомените, надеждата, вместо да простим на себе си и да продължим напред...
Дисекцията я правим всеки ден, колеги. След всяко случване започваме да мислим, да преживяваме, да се чудим, да пишем, да пеем, да пием и каквото още се сетите.
Анализираме, но анатомията на душата ни убягва!
И ако тя иска просто любов, ние сме готови да усложняваме до безумие нещата...
И ако тя иска просто настояще, ние хукваме в миналото или в бъдещето и пропускаме нашето ДНЕС!
Затова, колеги, се вгледайте хубаво в себе си.
Не подлагайте душата си на поредната дисекция! Приемете желанията й, поработете с нея, вложете малко усилия...
И не се безпокойте - опитът в това отношение не идва с годините, както и щастието, между другото. Нито пък с поредната неуспяла връзка, нито пък с поредния удар от човек, който сте обичали. Обичайте пак, пробвайте пак, болете пак, наблюдавайте...
Но никога не се отказвайте да бъдете себе си и да бъдете щастливи - за час, за два, с този или друг човек, да вярвате, да можете...
В анатомията на душата има една особеност – всеки път я виждаме такава, каквото искаме да я видим. И светът всеки път се подчинява на нашите усещания!
А сега, колеги, сте свободни. Досега вие правихте дисекция, а сега трябва да сте белите мишки.
Животът ви чака, за да експериментира с вас.
Не го разочаровайте!!!„
материал на pozitivnoto.info
Молитва за добро и щастие
Господи, пази нашата планета, защото ние живеем тук, и тук съжителстваме
с нашите трагедии. Нека онова, което всеки ден съграждаме, да бъде
резултат от най-доброто, което носим в себе си.
Дай ни кураж, за да можем да възстановим онова, което бе разрушено, да можем да си върнем онова, което бе загубено, да можем да се примирим с онова, което загубихме завинаги.
Дай ни кураж да гледаме напред, никога да не гледаме назад, и не позволявай на душата ни да се обезкуражава.
Господи, вдъхни ни ентусиазъм, защото Ентусиазмът ни дава увереност, че можем всичко, ако сме всецяло отдадени на онова, което правим.
Господи, нека Земята продължи да превръща семената в жито, нека ние да продължим да правим от житото хляб. Не ни оставяй в самота. Имай състрадание към нас, Господи! Защото често си мислим, че сме облечени, когато всъщност сме голи.
Не забравяй да проявиш милостта си към нашите приятели в Япония, които сега ни учат какво означава Кураж, Реконструкция, Солидарност и Ентусиазъм. Амин!
Милостиви Господи! Смирено те моля за твоето небесно благоволение. Моля те, избави страната от нейните страдания. От хората, които съм срещал там, съм видял само добрина, уважение и искрено приятелство.
Господи, избърши сълзите на тези, които плачат, вдъхни сили на онези, които умират, и дай надежда на онези, които я губят. Моля те за всевишната ти милост в това време на велико отстъпление...
Молитва за Япония от Паулу Коелю
"Винаги ще те обичам!" - Уитни Хюстън
Ако остана, само ще ти се пречкам...
Затова ще си тръгна.
Но знам, че ще мисля за теб на всяка крачка...
И аз...
винаги ще те обичам,
мили мой...
Сладко-горчиви спомени -
това е всичко, което взимам със себе си.
Тръгвам си, моля те, не плачи...
И двамата знаем, че не съм това, от което се нуждаеш!
И аз...
винаги ще те обичам,
мили мой...
Надявам се, че животът ще се отнесе добре с теб,
и се надявам, че ще имаш всичко,
за което си мечтал...
Пожелавам ти радост и щастие,
но над всичко това - любов!
"I will always love you" - Whitney Houston
♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥
Виж още:
Една частица време ("One Moment In Time" - Whitney Houston)
Най-великата любов! ("Greatest Love Of All" - Whitney Houston)
"Най-великата любов" - Уитни Хюстън
Аз вярвам, че децата са нашето бъдеще.
Научете ги на всичко и ги пуснете да вървят напред.
Покажете им цялата красота, която притежават в себе си,
Дайте им самочувствието, че могат да се справят лесно,
Оставете децата да се смеят,
И да ни напомнят, какви трябва да бъдем...
Всеки търси своя герой,
Хората се нуждаят от някого, когото да уважават.
До сега не съм намерила някой,
Който да задоволява нуждите ми.
На едно самотно място.
Затова се научих, че всичко зависи от мен.
Отдавна реших, че никога няма да вървя в нечия сянка.
Дали ще се проваля или ще успея -
Поне ще живея, както аз вярвам, че трябва.
Независимо какво ще вземат от мен,
Не могат да ми отнемат достойнството.
Защото най-великата любов се случи на мен,
Аз открих най-великата любов вътре в мен.
Най-великата любов от всичко, се постига лесно.
Да се научиш да обичаш себе си -
Е най-великата любов от всичко.
"Greatest Love Of All" - Whitney Houston
♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥
Виж още:
Винаги ще те обичам! ("I will always love you" - Whitney Houston)
Най-великата любов! ("Greatest Love Of All" - Whitney Houston)
Скъпа Клеър,
Какво и Ако са две думи, които не са застрашаващи поотделно. Но ако ги сложиш заедно една до друга, те имат силата да те преследват до края на живота ти.
Какво, ако? ... Какво, ако? ... Какво, ако?
Не знам, как е завършила историята ти, но ако това, което си чувствала тогава, е била истинската любов, за нея никога не е късно. Ако е била истинска тогава, защо да не е и сега? Трябва ти само смелост да последваш сърцето си...
Не знам каква е била любовта на Жулиета - Любов, за която да изоставиш някого, Любов, за която да прекосиш океани, но бих искала да вярвам, че ако някога я почувствам, ще имам смелостта да я хвана здраво...
И Клеър, ако не си я почувствала, се надявам един ден да се случи...
С много обич,
Жулиета
Из "Пиши на Жулиета" (Letters to Juliet)
Това писмо е молитва...
Моите търсения ме доведоха до една голяма истина. Имах това, което всички търсят и почти никой не намира. Имах единствения човек, когото да обичам безкрайно. Човек, роден на Открития бряг и отраснал с магията на Атлантика. Човек с истински достойнства, постигнал всичко в живота сам. Той е моето пристанище. Нито бурята, нито проблемите, нито дори смъртта, не могат да ми го отнемат. Моля се за това, всеки човек да има шанса да познае такава любов. И да бъде благословен от нея. Ако молитвата ми бъде чута, ще изчезнат и вината, и съжалението. Това ще бъде краят на гнева. Моля те, Господи! Амин...
...Когато се сблъскаш с невъзможното, ти трябва време, за да го разбереш...
...Чувствам се изгубен, без ориентир, без компас. Знам, че е налудничаво, но се разбивам и в най-малката скала. Никога не съм се чувствал така. Ти беше моят истински север. Винаги намирах пътя към дома, когато ти беше там. Прости ми, че се разгневих, когато ме напусна. Вярвам, че това беше грешка и чакам Господ да я поправи. Вече съм по-добре. Работата ми помага. Но най-много ми помагаш ти...
...Ти бе най-хубавото нещо тази вечер. И този ден. И тази година...
Снощи видях усмивката ти в съня си. Тя ме прегърна с топла любов, притисна ме като малко дете. Единственото, което помня, е усещането за покой. Събудих се с това усещане и го запазих, докато можех. Искам да знаеш, че съм поел по пътя към този покой. Съжалявам за толкова много неща. Исках да се грижа по-добре за теб. Да те предпазя от всяка болест, от студа и от страха. Съжалявам, че не намирах думи да опиша чувствата си. Съжалявам, че чак сега поправих пътната врата. Съжалявам за скандалите. Съжалявам, че бях прекалено горд, за да ти кажа "Извинявай!". Съжалявам, че не ти правех комплименти... за дрехите ти, за косата ти. Трябваше да те притисна така, че и Господ да не може да ни раздели...
...Бих искал да е по-просто. Бих искал да е по-лесно...
...Всеки момент от живота ми е изпълнен с теб. Поправям яхтите, после отплавам, а през цялото време спомените ме заливат като прилив. Спомням си как, като бяхме млади, ти отиде да търсиш по-добър живот. Бях ужасно изплашен, но не смеех да го призная. Борех се със страха си, като си повтарях, че някога ще се върнеш. Повтарях го и мислех, какво да ти кажа, когато се върнеш. Сигурно съм обмислил стотици варианти. И когато моментът дойде, не казах почти нищо. Успях само да те целуна. И когато ти каза "Ще остана!", вече всичко беше казано. Сега отново го правя. Мисля, какво да ти кажа, ако по някакъв начин се върнеш...
...Ако направиш нещо лудо за някого, това ще докаже само едно - че той е един щастливец!...
Из "Писмо в бутилка" (Message in a Bottle)
Господи, пази нашата планета, защото
ние живеем тук, и тук съжителстваме с нашите трагедии. Нека онова,
което всеки ден съграждаме, да бъде резултат от най-доброто, което носим
в себе си.
Дай ни кураж, за да можем да възстановим онова, което бе разрушено, да можем да си върнем онова, което бе загубено, да можем да се примирим с онова, което загубихме завинаги.
Дай ни кураж да гледаме напред, никога да не гледаме назад, и не позволявай на душата ни да се обезкуражава.
Господи, вдъхни ни ентусиазъм, защото Ентусиазмът ни дава увереност, че можем всичко, ако сме всецяло отдадени на онова, което правим.
Господи, нека Земята продължи да превръща семената в жито, нека ние да продължим да правим от житото хляб. Не ни оставяй в самота. Имай състрадание към нас, Господи! Защото често си мислим, че сме облечени, когато всъщност сме голи.
Не забравяй да проявиш милостта си към нашите приятели в Япония, които сега ни учат какво означава Кураж, Реконструкция, Солидарност и Ентусиазъм. Амин!
Милостиви Господи! Смирено те моля за твоето небесно благоволение. Моля те, избави страната от нейните страдания. От хората, които съм срещал там, съм видял само добрина, уважение и искрено приятелство.
Господи, избърши сълзите на тези, които плачат, вдъхни сили на онези, които умират, и дай надежда на онези, които я губят. Моля те за всевишната ти милост в това време на велико отстъпление...
Молитва за Япония от Паулу Коелю
We pray for Japan
Lord, protect our planet, because we live here, and here we dwell with our daily tragedies.
May our daily reconstruction be the result of the very best that we carry within us.
Give us the courage
to be able to reconstruct what was destroyed
to be able to recover what was lost
to be able to accept what was gone forever.
May you give us courage to look ahead,
may we never look back nor allow our soul to be discouraged.
Lord, give us enthusiasm, because Enthusiasm reaffirms to us that everything is possible, as long as we are totally committed to what we are doing.
Lord, may the Earth continue to transform seeds into wheat, may we continue to transmute wheat into bread. Do not leave us in solitude.
Have compassion on us, Lord. For we often think we are dressed when we are naked.
Do not forget, in your mercy, our friends in Japan, who are now teaching us the meaning of Courage, Reconstruction, Solidarity and Enthusiasm.
Amen
Дай ни кураж, за да можем да възстановим онова, което бе разрушено, да можем да си върнем онова, което бе загубено, да можем да се примирим с онова, което загубихме завинаги.
Дай ни кураж да гледаме напред, никога да не гледаме назад, и не позволявай на душата ни да се обезкуражава.
Господи, вдъхни ни ентусиазъм, защото Ентусиазмът ни дава увереност, че можем всичко, ако сме всецяло отдадени на онова, което правим.
Господи, нека Земята продължи да превръща семената в жито, нека ние да продължим да правим от житото хляб. Не ни оставяй в самота. Имай състрадание към нас, Господи! Защото често си мислим, че сме облечени, когато всъщност сме голи.
Не забравяй да проявиш милостта си към нашите приятели в Япония, които сега ни учат какво означава Кураж, Реконструкция, Солидарност и Ентусиазъм. Амин!
Милостиви Господи! Смирено те моля за твоето небесно благоволение. Моля те, избави страната от нейните страдания. От хората, които съм срещал там, съм видял само добрина, уважение и искрено приятелство.
Господи, избърши сълзите на тези, които плачат, вдъхни сили на онези, които умират, и дай надежда на онези, които я губят. Моля те за всевишната ти милост в това време на велико отстъпление...
Молитва за Япония от Паулу Коелю
Показват се публикациите с етикет гласът на сърцето. Показване на всички публикации
19 Февруари 2012
Винаги ще те обичам! ("I will always love you" - Whitney Houston)
 |
Ако остана, само ще ти се пречкам...
Затова ще си тръгна.
Но знам, че ще мисля за теб на всяка крачка...
И аз...
винаги ще те обичам,
мили мой...
Сладко-горчиви спомени -
това е всичко, което взимам със себе си.
Тръгвам си, моля те, не плачи...
И двамата знаем, че не съм това, от което се нуждаеш!
И аз...
винаги ще те обичам,
мили мой...
Надявам се, че животът ще се отнесе добре с теб,
и се надявам, че ще имаш всичко,
за което си мечтал...
Пожелавам ти радост и щастие,
но над всичко това - любов!
"I will always love you" - Whitney Houston
♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥
Виж още:
Една частица време ("One Moment In Time" - Whitney Houston)
Най-великата любов! ("Greatest Love Of All" - Whitney Houston)
15 Февруари 2012
Най-великата любов! ("Greatest Love Of All" - Whitney Houston)
 |
Аз вярвам, че децата са нашето бъдеще.
Научете ги на всичко и ги пуснете да вървят напред.
Покажете им цялата красота, която притежават в себе си,
Дайте им самочувствието, че могат да се справят лесно,
Оставете децата да се смеят,
И да ни напомнят, какви трябва да бъдем...
Всеки търси своя герой,
Хората се нуждаят от някого, когото да уважават.
До сега не съм намерила някой,
Който да задоволява нуждите ми.
На едно самотно място.
Затова се научих, че всичко зависи от мен.
Отдавна реших, че никога няма да вървя в нечия сянка.
Дали ще се проваля или ще успея -
Поне ще живея, както аз вярвам, че трябва.
Независимо какво ще вземат от мен,
Не могат да ми отнемат достойнството.
Защото най-великата любов се случи на мен,
Аз открих най-великата любов вътре в мен.
Най-великата любов от всичко, се постига лесно.
Да се научиш да обичаш себе си -
Е най-великата любов от всичко.
"Greatest Love Of All" - Whitney Houston
♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥
Виж още:
Винаги ще те обичам! ("I will always love you" - Whitney Houston)
Най-великата любов! ("Greatest Love Of All" - Whitney Houston)
12 Февруари 2012
Една частица време ("One Moment In Time" - Whitney Houston)
Почивай в мир, Уитни Хюстън!
Нека душата ти намери покой там, където е сега!
Беше ярка звезда на земята, ще продължиш да си такава и на небето!
♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥
"Една частица време" - Уитни Хюстън
Всеки ден, който изживявам
искам да бъде ден,
в който да вложа най-доброто от себе си.
Единствена съм, но не и сама,
а най-успешният ми ден предстои.
Разбивах сърцето си при всяка спечелена битка,
за да усетя сладостта от победата,
сблъсквах се с болката,
падах и ставах,
преминах през всичко,
това толкова много ми напомня.
Искам само една частица време,
в която да съм повече от това,
което мисля, че мога да бъда.
Когато изгубя тръпката да мечтая,
когато всички отговори са ми ясни -
дай ми една частица време,
в която да бъда галеница на съдбата,
в тази частица време,
ще почувствам,
ще почувствам вечността!
Живеех за да бъда най-добрата,
искам всичко, няма време за губене.
Предначертах си планове
и сега държа своя шанс -
тук, в ръцете си.
Искам само една частица време,
в която да съм повече от това,
което мисля, че мога да бъда.
Когато изгубя тръпката да мечтая,
когато всички отговори са ми ясни -
дай ми една частица време,
в която да бъда галеница на съдбата,
в тази частица време,
ще почувствам,
ще почувствам вечността!
Ще си победител за цял живот,
ако сграбчиш тази частица време
и я направиш своя блестящ момент!
Искам само една частица време,
в която да съм повече от това,
което мисля, че мога да бъда.
Когато изгубя тръпката да мечтая,
когато всички отговори са ми ясни -
дай ми една частица време,
в която да бъда галеница на съдбата,
в тази частица време,
ще бъда,
ще бъда свободна!
"One Moment In Time" - Whitney Houston
♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥
Виж още:
Винаги ще те обичам! ("I will always love you" - Whitney Houston)
Най-великата любов! ("Greatest Love Of All" - Whitney Houston)
Нека душата ти намери покой там, където е сега!
Беше ярка звезда на земята, ще продължиш да си такава и на небето!
♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥
 |
Всеки ден, който изживявам
искам да бъде ден,
в който да вложа най-доброто от себе си.
Единствена съм, но не и сама,
а най-успешният ми ден предстои.
Разбивах сърцето си при всяка спечелена битка,
за да усетя сладостта от победата,
сблъсквах се с болката,
падах и ставах,
преминах през всичко,
това толкова много ми напомня.
Искам само една частица време,
в която да съм повече от това,
което мисля, че мога да бъда.
Когато изгубя тръпката да мечтая,
когато всички отговори са ми ясни -
дай ми една частица време,
в която да бъда галеница на съдбата,
в тази частица време,
ще почувствам,
ще почувствам вечността!
Живеех за да бъда най-добрата,
искам всичко, няма време за губене.
Предначертах си планове
и сега държа своя шанс -
тук, в ръцете си.
Искам само една частица време,
в която да съм повече от това,
което мисля, че мога да бъда.
Когато изгубя тръпката да мечтая,
когато всички отговори са ми ясни -
дай ми една частица време,
в която да бъда галеница на съдбата,
в тази частица време,
ще почувствам,
ще почувствам вечността!
Ще си победител за цял живот,
ако сграбчиш тази частица време
и я направиш своя блестящ момент!
Искам само една частица време,
в която да съм повече от това,
което мисля, че мога да бъда.
Когато изгубя тръпката да мечтая,
когато всички отговори са ми ясни -
дай ми една частица време,
в която да бъда галеница на съдбата,
в тази частица време,
ще бъда,
ще бъда свободна!
"One Moment In Time" - Whitney Houston
♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥ ♫ ♥
Виж още:
Винаги ще те обичам! ("I will always love you" - Whitney Houston)
Най-великата любов! ("Greatest Love Of All" - Whitney Houston)
16 Ноември 2011
Никога не е късно за Любов!
Когато говорим за любов, никога не е късно!
Скъпа Клеър,
Какво и Ако са две думи, които не са застрашаващи поотделно. Но ако ги сложиш заедно една до друга, те имат силата да те преследват до края на живота ти.
Какво, ако? ... Какво, ако? ... Какво, ако?
Не знам, как е завършила историята ти, но ако това, което си чувствала тогава, е била истинската любов, за нея никога не е късно. Ако е била истинска тогава, защо да не е и сега? Трябва ти само смелост да последваш сърцето си...
Не знам каква е била любовта на Жулиета - Любов, за която да изоставиш някого, Любов, за която да прекосиш океани, но бих искала да вярвам, че ако някога я почувствам, ще имам смелостта да я хвана здраво...
И Клеър, ако не си я почувствала, се надявам един ден да се случи...
С много обич,
Жулиета
Из "Пиши на Жулиета" (Letters to Juliet)
21 Август 2011
Писмо в бутилка
 |
До всички кораби и пристанища
До моето семейство, приятели и непознати
Това писмо е молитва...
Моите търсения ме доведоха до една голяма истина. Имах това, което всички търсят и почти никой не намира. Имах единствения човек, когото да обичам безкрайно. Човек, роден на Открития бряг и отраснал с магията на Атлантика. Човек с истински достойнства, постигнал всичко в живота сам. Той е моето пристанище. Нито бурята, нито проблемите, нито дори смъртта, не могат да ми го отнемат. Моля се за това, всеки човек да има шанса да познае такава любов. И да бъде благословен от нея. Ако молитвата ми бъде чута, ще изчезнат и вината, и съжалението. Това ще бъде краят на гнева. Моля те, Господи! Амин...
...Когато се сблъскаш с невъзможното, ти трябва време, за да го разбереш...
...Чувствам се изгубен, без ориентир, без компас. Знам, че е налудничаво, но се разбивам и в най-малката скала. Никога не съм се чувствал така. Ти беше моят истински север. Винаги намирах пътя към дома, когато ти беше там. Прости ми, че се разгневих, когато ме напусна. Вярвам, че това беше грешка и чакам Господ да я поправи. Вече съм по-добре. Работата ми помага. Но най-много ми помагаш ти...
...Ти бе най-хубавото нещо тази вечер. И този ден. И тази година...
Снощи видях усмивката ти в съня си. Тя ме прегърна с топла любов, притисна ме като малко дете. Единственото, което помня, е усещането за покой. Събудих се с това усещане и го запазих, докато можех. Искам да знаеш, че съм поел по пътя към този покой. Съжалявам за толкова много неща. Исках да се грижа по-добре за теб. Да те предпазя от всяка болест, от студа и от страха. Съжалявам, че не намирах думи да опиша чувствата си. Съжалявам, че чак сега поправих пътната врата. Съжалявам за скандалите. Съжалявам, че бях прекалено горд, за да ти кажа "Извинявай!". Съжалявам, че не ти правех комплименти... за дрехите ти, за косата ти. Трябваше да те притисна така, че и Господ да не може да ни раздели...
...Бих искал да е по-просто. Бих искал да е по-лесно...
...Всеки момент от живота ми е изпълнен с теб. Поправям яхтите, после отплавам, а през цялото време спомените ме заливат като прилив. Спомням си как, като бяхме млади, ти отиде да търсиш по-добър живот. Бях ужасно изплашен, но не смеех да го призная. Борех се със страха си, като си повтарях, че някога ще се върнеш. Повтарях го и мислех, какво да ти кажа, когато се върнеш. Сигурно съм обмислил стотици варианти. И когато моментът дойде, не казах почти нищо. Успях само да те целуна. И когато ти каза "Ще остана!", вече всичко беше казано. Сега отново го правя. Мисля, какво да ти кажа, ако по някакъв начин се върнеш...
...Ако направиш нещо лудо за някого, това ще докаже само едно - че той е един щастливец!...
Из "Писмо в бутилка" (Message in a Bottle)
15 Март 2011
Молитва при природни бедствия, трагедии и катаклизми
Дай ни кураж, за да можем да възстановим онова, което бе разрушено, да можем да си върнем онова, което бе загубено, да можем да се примирим с онова, което загубихме завинаги.
Дай ни кураж да гледаме напред, никога да не гледаме назад, и не позволявай на душата ни да се обезкуражава.
Господи, вдъхни ни ентусиазъм, защото Ентусиазмът ни дава увереност, че можем всичко, ако сме всецяло отдадени на онова, което правим.
Господи, нека Земята продължи да превръща семената в жито, нека ние да продължим да правим от житото хляб. Не ни оставяй в самота. Имай състрадание към нас, Господи! Защото често си мислим, че сме облечени, когато всъщност сме голи.
Не забравяй да проявиш милостта си към нашите приятели в Япония, които сега ни учат какво означава Кураж, Реконструкция, Солидарност и Ентусиазъм. Амин!
Милостиви Господи! Смирено те моля за твоето небесно благоволение. Моля те, избави страната от нейните страдания. От хората, които съм срещал там, съм видял само добрина, уважение и искрено приятелство.
Господи, избърши сълзите на тези, които плачат, вдъхни сили на онези, които умират, и дай надежда на онези, които я губят. Моля те за всевишната ти милост в това време на велико отстъпление...
Молитва за Япония от Паулу Коелю
Lord, protect our planet, because we live here, and here we dwell with our daily tragedies.
May our daily reconstruction be the result of the very best that we carry within us.
Give us the courage
to be able to reconstruct what was destroyed
to be able to recover what was lost
to be able to accept what was gone forever.
May you give us courage to look ahead,
may we never look back nor allow our soul to be discouraged.
Lord, give us enthusiasm, because Enthusiasm reaffirms to us that everything is possible, as long as we are totally committed to what we are doing.
Lord, may the Earth continue to transform seeds into wheat, may we continue to transmute wheat into bread. Do not leave us in solitude.
Have compassion on us, Lord. For we often think we are dressed when we are naked.
Do not forget, in your mercy, our friends in Japan, who are now teaching us the meaning of Courage, Reconstruction, Solidarity and Enthusiasm.
Amen
Писмо в бутилка
До всички кораби и пристанища
До моето семейство, приятели и непознати
Това писмо е молитва...
Моите търсения ме доведоха до една голяма истина. Имах това, което всички търсят и почти никой не намира. Имах единствения човек, когото да обичам безкрайно. Човек, роден на Открития бряг и отраснал с магията на Атлантика. Човек с истински достойнства, постигнал всичко в живота сам. Той е моето пристанище. Нито бурята, нито проблемите, нито дори смъртта, не могат да ми го отнемат. Моля се за това, всеки човек да има шанса да познае такава любов. И да бъде благословен от нея. Ако молитвата ми бъде чута, ще изчезнат и вината, и съжалението. Това ще бъде краят на гнева. Моля те, Господи! Амин...
...Когато се сблъскаш с невъзможното, ти трябва време, за да го разбереш...
...Чувствам се изгубен, без ориентир, без компас. Знам, че е налудничаво, но се разбивам и в най-малката скала. Никога не съм се чувствал така. Ти беше моят истински север. Винаги намирах пътя към дома, когато ти беше там. Прости ми, че се разгневих, когато ме напусна. Вярвам, че това беше грешка и чакам Господ да я поправи. Вече съм по-добре. Работата ми помага. Но най-много ми помагаш ти...
...Ти бе най-хубавото нещо тази вечер. И този ден. И тази година...
Снощи видях усмивката ти в съня си. Тя ме прегърна с топла любов, притисна ме като малко дете. Единственото, което помня, е усещането за покой. Събудих се с това усещане и го запазих, докато можех. Искам да знаеш, че съм поел по пътя към този покой. Съжалявам за толкова много неща. Исках да се грижа по-добре за теб. Да те предпазя от всяка болест, от студа и от страха. Съжалявам, че не намирах думи да опиша чувствата си. Съжалявам, че чак сега поправих пътната врата. Съжалявам за скандалите. Съжалявам, че бях прекалено горд, за да ти кажа "Извинявай!". Съжалявам, че не ти правех комплименти... за дрехите ти, за косата ти. Трябваше да те притисна така, че и Господ да не може да ни раздели...
...Бих искал да е по-просто. Бих искал да е по-лесно...
...Всеки момент от живота ми е изпълнен с теб. Поправям яхтите, после отплавам, а през цялото време спомените ме заливат като прилив. Спомням си как, като бяхме млади, ти отиде да търсиш по-добър живот. Бях ужасно изплашен, но не смеех да го призная. Борех се със страха си, като си повтарях, че някога ще се върнеш. Повтарях го и мислех, какво да ти кажа, когато се върнеш. Сигурно съм обмислил стотици варианти. И когато моментът дойде, не казах почти нищо. Успях само да те целуна. И когато ти каза "Ще остана!", вече всичко беше казано. Сега отново го правя. Мисля, какво да ти кажа, ако по някакъв начин се върнеш...
...Ако направиш нещо лудо за някого, това ще докаже само едно - че той е един щастливец!...
Из "Писмо в бутилка" (Message in a Bottle)
Никога не е късно за любов
Когато говорим за любов, никога не е късно!
Скъпа Клеър,
Какво и Ако са две думи, които не са застрашаващи поотделно. Но ако ги сложиш заедно една до друга, те имат силата да те преследват до края на живота ти.
Какво, ако? ... Какво, ако? ... Какво, ако?
Не знам, как е завършила историята ти, но ако това, което си чувствала тогава, е била истинската любов, за нея никога не е късно. Ако е била истинска тогава, защо да не е и сега? Трябва ти само смелост да последваш сърцето си...
Не знам каква е била любовта на Жулиета - Любов, за която да изоставиш някого, Любов, за която да прекосиш океани, но бих искала да вярвам, че ако някога я почувствам, ще имам смелостта да я хвана здраво...
И Клеър, ако не си я почувствала, се надявам един ден да се случи...
С много обич,
Жулиета
Из "Пиши на Жулиета" (Letters to Juliet)
понеделник, 2 април 2012 г.
"The Man Who Thinks He Can"
26 Март 2012
Ако мислиш "сразен съм" - сразен си.
Ако мислиш "не смея" - не смееш.
Ако казваш "бих искал", но си мислиш "не мога" -
просто няма как да успееш...
Ако мислиш, че губиш - "загубен си",
ще ти каже светът без упойка!
Успехът се крие в твоята воля
и е в умствената ти настройка...
Ако мислиш "назад съм" - назад си,
който мисли високо - не пада!
Просто трябва да бъдеш напълно уверен,
щом си тръгнал да дириш награда...
Не най-силният, нито най-бързият
обезателно грабват залога!
Но човекът, който печели играта
е този, който мисли "АЗ МОГА!"...
Автор - Уолтър Д. Уинтъл
| |
If you think you are beaten, you are
If you think you dare not, you don’t,
If you like to win, but you think you can’t
It is almost certain you won’t.
If you think you’ll lose, you’re lost
For out of the world we find,
Success begins with a fellow’s will
It’s all in the state of mind.
If you think you are outclassed, you are
You’ve got to think high to rise,
You’ve got to be sure of yourself before
You can ever win a prize.
Life’s battles don’t always go
To the stronger or faster man,
But soon or late the man who wins
Is the man who thinks he can.
Autor - Walter D. Wintle
Ето каква е работата с грешките
“Ето каква е работата с грешките.
Понякога, дори да знаеш,
че нещо е грешка,
трябва да го направиш
така или иначе.
Дори и наистина глупавите грешки.”
Собственикът
на един магазин поставял над вратата си надпис: „Кученца за продан".
Подобни съобщения привличат малките деца и, съвсем естествено, пред прага на
магазина скоро се появило момченце.
— По колко продавате кученцата? — попитало то.
Собственикът на магазина отговорил:
— Зависи, от тридесет до петдесет долара...
Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.
— Имам два долара и тридесет и седем цента — казало то. — Може ли да ги погледна?
Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:
— Какво му е?
Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.
— Искам да купя това мъничко кученце.
А собственикът на магазина казал:
— Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.
Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:
— Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец ще ви нося още по петдесет цента, докато го изплатя.
Собственикът на магазина възразил:
— Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите...
При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:
— Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира...
~ . ~ . ~
Автор - Дан Кларк
Из "Пилешка супа за душата"
— По колко продавате кученцата? — попитало то.
Собственикът на магазина отговорил:
— Зависи, от тридесет до петдесет долара...
Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.
— Имам два долара и тридесет и седем цента — казало то. — Може ли да ги погледна?
Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:
— Какво му е?
Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато. Момченцето се развълнувало.
— Искам да купя това мъничко кученце.
А собственикът на магазина казал:
— Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.
Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:
— Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Всъщност, сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец ще ви нося още по петдесет цента, докато го изплатя.
Собственикът на магазина възразил:
— Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите...
При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:
— Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира...
~ . ~ . ~
Автор - Дан Кларк
Из "Пилешка супа за душата"
Абонамент за:
Публикации (Atom)