За "Пчелния град" и неговия пазител
Терминът прополис (пчелен клей) е от гръцки произход. В превод означава "защита на града" – има отношение към сложната йерархия на пчелното семейство в кошера.Прополисът е смолисто вещество с доказани антибактериални, противогъбични, противоплесенни и противовирусни свойства.
Събирайки прополис, пчелите го използват за строителен материал и за дезинфекция на своя кошер. Средно едно пчелно семейство годишно събира от 100 до 300 грама прополис.
Значение за количеството имат породата на пчелите, географското положение, климатичните особености, растителните видове върху територията, която е достъпна за тях.
Пчелите събират пчелен клей от растенията - най-честите източници на прополис са тополите, върбите, конският кестен, елдата и др.
Буквално целият кошер бива застлан с прополис, включително и самите пчели, като по този начин те се предпазват от вредни микроорганизми.
Полирането на стените на килийките с прополис води до повишаване на тяхната физическа устойчивост.
В студено време по този начин се ограничават въздушните потоци в кошера, следователно ролята му е на термоизолатор.
Със своята бактериостатична, бактерицидна, антисептична, антимикотична, антирадиационна активност прополисът е основният фактор, който възпрепятства развитието на заболявания в един кошер.
Средно кошерът е с обем от около 50 литра и се населява от 40 000-60 000 пчели, влажността е около 70%, температурата е 37-38 °С, съдържанието на захари е високо – това е идеална среда за развитие на бактерии, гъби и плесени.
Физични свойства на прополиса
Прополисът е смолисто вещество с блестящ тъмножълт до кафявозелен цвят. Прясно изваденият от кошера прополис представлява мека, лепкава маса.Ароматът, физическите и химическите свойства зависят главно от вида на растенията в радиуса на летежа на пчелите.
Прополисът има приятен аромат на растителни пъпки, мед и восък, възгорчив и лют вкус и потъмнява при по-продължително съхранение.
При горене отделя приятна миризма на смола. При затопляне бързо омеква и става удобен за обработка. При стайна температура се втвърдява, а при по-ниска става крехък.
Има относително тегло между 1,112 и 1,136, няма определена точка на топене, но обикновено се топи между 80-105°С.
Разтваря се слабо в студена вода, а в гореща от 7 до 11%. В етилов алкохол се разтваря 50-75%.
Основната му баластна съставка представляват различни растителни смоли, гуми и восъци.
В него има много флавоноиди, както в чая и виното, антиоксидантни вещества, органични киселини и техни естери, феноли, алдехиди, витамини, минерали, растителни есенции.
Химичен състав на прополиса
Прополисът има сложен химичен състав, който все още е дискусионен.Съдържа растителни смоли, восък, етерни масла, цветен прашец, дъбилни вещества, механични примеси, глюкозиди, флавоноиди, органични киселини, алдехиди, естери, алкохоли, терпени, аминокиселини, въглеводороди, свободни мастни киселини, алкохоли, витамини A, B1, B2, B6, C, E, множество микроелементи.
Прополисът съдържа още:
- Около 55% растителни смоли, в които влизат флавоноиди, фенолни киселини и етери;
- Восъци и мастни киселини: 25-35% от растителен и пчелен произход;
- Eтерични масла - 10%;
- Цветен прашец - 5 %, в това число протеини (вероятно от полена) и свободни аминокиселини – 16;
- Агринин + пролин до 45,8%;
- Дъбилни вещества, 14 микроелементи – най-вече желязо и цинк;
- витамини – само В3;
- механични примеси и други – общо 5%.
Методика на събиране на прополис от кошера
Най-често пчелният клей се събира чрез остъргване на горната повърхност на рамките или на стените на кошера с рамкоповдигач, формирането на рехави топчета, които се поставят в целофанови или пластмасови пликове. Последните се съхраняват в хладилник.Възможно е над рамките да се поставят специални мрежи или решетки, чиито отвори не превишават 5 мм, и които се запушват от пчелите с прополис.
След това тези решетки и мрежи се поставят в хладилник.
При ниски температури прополисът става чуплив и лесно се отделя от тях.
Разтварянето му става с медицински спирт, като обикновено се приготвя 30% тинктура.
Какво представлява клеевата тинктура?
Клеевата тинктура представлява спиртен разтвор на прополис. Употребява се вътрешно и външно.В зависимост от предназначението й се използват различни проценти: 2%, 4% в стоматологията, 10%, 15%, 20%, 30% за вътрешно и външно приложение.
Най-добре е да се приготви 30% разтвор, от който лесно чрез разреждане могат да бъдат получени всички останали концентрации.
Как се получава 30% спиртен разтвор на прополис?
За практически цели разтворът на прополис може да бъде 20-30%.Той се приготвя по следния начин: 100 гр. пречистен и стрит на прах прополис се поставят във флакон и постепенно към него се прибавят 500 мл 96ºС медицински спирт.
Разклаща се в продължение на 30 мин. В рамките на 5-7 дни сместа трябва да се разбърква по 1-2 пъти дневно.
На дъното на флакона се получава утайка, която се филтрира.
Така приготвеният разтвор се съхранява на тъмно и при стайна температура, а срокът на годност е 3 години.
Лечебни свойства на клеевата тинктура
За противомикробните свойства на прополиса е известно много:- Той притежава изразен бактерициден и бактериостатичен ефект спрямо много патогенни бактерии. Съхранявани при нормални условия, прополисът и спиртният му екстракт запазват антибактерийната си активност в продължение на 3-4 години. Антибактерийните вещества са термостабилни и практически устойчиви на високи температури.
- Противогъбичното (антимикотичното) действие на прополиса е силно изразено спрямо много от причинителите на редица заболявания по кожата и окосмените части на тялото на човека. Особено изразено е действието му спрямо гъбични заболявания на устната кухина, дихателните пътища и стомашно-чревния тракт. Ефективната концентрация в този случай е 0.01%.
- Противовирусният ефект на прополиса е доказан по отношение на грипните и херпесните вируси;
- Антипротозойните (антипаразитните) свойства на спиртните разтвори на прополиса се запазват до 0.25% спиртен разтвор. При водните разтвори този процент е 4%;
- Обезболяващо действие - прополисът действа обезболяващо дори в ниски концентрации от 0.25% спиртен разтвор. Ефектът настъпва 5-10 мин. след прилагането и продължава около 1 час;
- Противосърбежно действие;
- Противовъзпалително действие - ускорява заздравяването на рани, особено на тежки декубитални рани след хирургична обработка. Настъпва бързо изчистване с намаляване на ексудацията, образуване на зряла съединителна тъкан в мястото на некротизиралата тъкан;
- Лекуване на изгаряния, абсцеси, фурункули;
- Засилва апетита;
- Хипотензивно действие – понижава кръвното налягане;
- Антисклеротично действие;
- Анаболен ефект;
- При лечение на парадонтози, гингивити и други патологични състояния в устната кухина;
- Имуностимулиращо действие;
- Спазмолитичен ефект;
- Антиоксидантна активност;
- Противотуморна активност;
- Противорадиационна активност;
- Детоксикираща активност.
Той се прилага под форма на тинктури, таблети, гранули, сиропи, аерозоли, спрейове, кремове.
Дозировка на клеевата тинктура
Обикновено за възрастни се препоръчва профилактичен прием веднъж дневно по 30 капки от 30% спиртен разтвор (клеева тинктура), разтворени в чаша хладка вода половин час преди храна.С лечебна цел това количество се приема 2-3 пъти дневно.
При деца се прилага 1/5 до 1/2 от дозата на възрастните в зависимост от заболяването.
Препоръчва се прием веднъж дневно на толкова капки, на колкото години е детето, в чаша хладка вода или сок.
Приемането трябва да бъде преди храна. С лечебна цел дозата може да се дава 2-3 пъти дневно.
При деца е по-подходящ водният разтвор на прополис, поради отсъствието на спирт в него.
Към 100 гр чист и стрит на прах прополис се добавя 100 мл дестилирана вода.
Разбърква се и се оставя на водна баня няколко часа. Филтрира се.
Прилага се както спиртният екстракт на прополис. Съхранява се на тъмно. Срок на годност - 3 години.
Препоръки при използването на клеева тинктура
Трябва да се подхожда внимателно и отговорно при първото приемане на продукта. Не бива да се препоръчва като абсолютно безопасен препарат.Възможно е в някои случаи да провокира появата на по-леки или по-тежки алергични реакции, особено при деца.
Не се препоръчва продуктът да се дава на деца под 3-годишна възраст.
Винаги да се започва с външно прилагане на прополис - намазва се ограничен участък от кожата с 30% спиртен разтвор от вътрешната страна на лявата ръка.
Ако в рамките на 24 часа не се наблюдават зачервяване, подуване и други признаци на алергична реакция, може да се пристъпи към лечение.
Намазва се ограничен участък венеца с 30% спиртен разтвор на прополис, както се постъпва при лечение на парадонтози и гингивити.
Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции се пристъпва към лечение.
Една капка от 30% спиртен разтвор на прополисова тинктура се разтваря в чаша вода. Разбърква се и се изпива.
Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции, капките може да се увеличат до достигане на препоръчителната дозировка.
При вътрешен прием алергичните прояви могат да бъдат по-тежки и генерализирани. Отново се наблюдават алергични обриви, придружени със сърбеж, падане на кръвното на пациента, а при по-изразени реакции може да се стигне до алергичен шок.
Външно приложение на клеева тинктура
Външно приложение на спиртен разтвор от прополис е подходящо при заболявания на устната кухина - херпеси, афти, гингивит, пародонтози, глосити, стоматити (в т.ч. и радиационни), ангини, болки в гърлото.Ефектът от външното приложение е забележителен при заболявания на кожата - повърхностни наранявания, акне, пустули, рагади, херпес.
Локалните промени по кожата или в устната кухина могат да се обработват с тампон, напоен с 30% клеева тинктура.
Гаргари могат да се правят с 2-4% водно-спиртна емулсия на прополис.
2% емулсия се приготвя, като 1 мл 30% спиртен разтвор се добавя към 14 мл вода. Това е приблизително 1 супена лъжица.
Съответно 4% разтвор се приготвя, като 1 мл 30% разтвор се прибави към 7-8 мл вода.
Вътрешно приложение на клеева тинктура
Определената доза капки от клеевата тинктура се накапват в чаша с хладка вода и се изпиват наведнъж.Препоръчително е приемът да стане 20-30 минути преди хранене.
След
10 минути. 10-те чаени лъжички захар, съдържащи се чаша с кола, нанасят
съкрушителен „удар” по целия ви организъм и единствената причина,
поради която не започвате да повръщате, това е фосфорната киселина,
която потиска действието на захарта.
И
така, какво се оказва? Ами, оказва се, че „тайната рецепта” на
кока-колата е просто един рекламен трик. Каква тайна може да има, когато
на всички е известно, че това е слаб разтвор на кокаин с консерванти,
оцветители, стабилизатори и т.н. Т.е., това е легализирана кокаинова
наркомания плюс чиста отрова, а диетичната кола е още по-лоша, защото аспартамът, който замества захарта в нея, е чиста невротоксична отрова.