Азът

   Личността е средство, чрез което се осъществяваме; когато се разтвори успяваме да уловим същността си. Личността може да се оприличи като една част от човека, на която се приписва стойността на цялото. Важно е да осъзнаем, че сме човешки същества, а не бива да се отъждествяваме само с настоящата си позиция. Умът ни има способността да да ни дефинира по - определен начин, сякаш като сме такива или онакива, няма как да бъдем други. Точно този механизъм пречи на нашата цялост.

  Приемаме за даденост, че сме Азът създаден от нашия ум, а не забелязваме, че този аз се формирал в миналото, че неговите корени са там и лоялен към неща, които са се случили тогава - донякъде изкривени факти и спомени, които подхранваме и се опитваме да запазим или скрием. В резултата на това не може да присъстваме в настоящето с цялото си същество, защото сме обвързани с неща от миналото, които са били определящи за създаването на нашата идентичност. С всяка своя частица структурираният аз оказва съпротива на безусловното присъствие. 
Усилията ни трябва да са насочени към това да пренасочим лоялността си от изградения аз, от обичайния аз, към онова разширено съзнание, което може да наречем "нашата истинска природа", намираща се извън бариерите на така създадения АЗ и която не може да бъде удържана от тях. 
  Трябва да се отдалечим от личността си, за да позволим да загуби силата си, да й благодарим, че ни е помогнала да оцелеем досега, но да приемем че тя вече не ни служи. 
  Свикнали сме да живеем с нея - не знаем какво ще почустваме, когато се освободим от задръжките на нашата идентичност. Страхуваме се и е много трудно да проникнем в тъмните страни на същността си и да се разделим със старата позната самоличност. Даването и получаването на любов се превръща в много мъчна задача, ако не сме решени да се разделим с досегашната си структура. Това не означава, че може да вземем решение да се освободим от старата си идентичност и веднага да установим контакт с истинската си същност.  Ако беше толкова лесно, всички щяха да го направят, защото всички търсим любов. По различни начини всички ние искаме да обичаме и да бъдем обичани, приемани и уважавани.  
  Не става дума да се осводим от вече изградения си Аз, нито да го разрушим. Дори не е необходимо да го критикуваме и обсъждаме  по какъвто и да е било начин. Би било грешка да го правим, тъй като този Аз  представлява стъпка по пътя ни. Той е имал и все още има определена функция.
  Понякога различията между струкура и същност не са толкова очевидни, но винаги са важни. Структурата се основава на миналото, докато същността е винаги настояща. 
   Структурата е реактивна, докато същността е отворена и нереактивна.
  Структурата е свързана е свързана с опит да се прави нещо с усилие. Тъкмо обратното в същността няма усилие, при нея не се прави нищо. 
   Структурата винаги гледа, изисква или се нуждае от нещо, вечно неудовлетворена и незавършена. Същността е удовлетворение, няма нужда от нищо. 
  Структурата гледа навън, същността се утвърждава вътре в себе си. 
  Уелуд ни приканва да се откъснем от идеята за структурирания аз и да се свържем с празнотата, вместо да се опитваме да я запълним с фалшива идентичност. 
   Но усещането за празнота се изживява като сериозна заплаха за структурата ни. Всъщност целия замисъл на идентичността е да бъдем защитени, за да не чувстваме тази заплаха. 
   Умът не може да улови празнотата. Умът обгражда черната дупка на празнотата с истории. Азът изгражда бариера и всичко извън нея ни се струва опасно. 
   Структурирания аз превръща това основано на страха поведение в жизнена потребност, като в крайна сметка кара живота ни да кръже неспирно около опасността, която се крие в празнотата. 
  Мисля че ще живеем много по пълноценно, ако се осмелим да осъзнаем, че не сме непременно длъжни във всеки един момент да знаем кои сме и че няма нужда да потвърждаваме в подробности и точно какво се очаква от нас. 
  Трябва да разберем, че можем да се устремим към изживяването на това, което идва, без да се обвързваме с аза, който ни ограничава до няколко познати отговора. 
  Тези идеи биха ни помогнали да поддържаме връзката, защото ни позволяват позволяват да се избавим от стари задръжки и най - вече защото освобождава и нашите спътници в живота от собствените им ограничения.

"Greatest love of all" - Whitney Houston

"Най-великата любов" - Уитни Хюстън

Аз вярвам, че децата са нашето бъдеще.
Научете ги на всичко и ги пуснете да вървят напред.
Покажете им цялата красота, която притежават в себе си,
Дайте им самочувствието, че могат да се справят лесно,
Оставете децата да се смеят,
И да ни напомнят, какви трябва да бъдем...

Всеки търси своя герой,
Хората се нуждаят от някого, когото да уважават.
До сега не съм намерила някой,
Който да задоволява нуждите ми.
На едно самотно място.
Затова се научих, че всичко зависи от мен.

Отдавна реших, че никога няма да вървя в нечия сянка.
Дали ще се проваля или ще успея -
Поне ще живея, както аз вярвам, че трябва.
Независимо какво ще вземат от мен,
Не могат да ми отнемат достойнството.
Защото най-великата любов се случи на мен,
Аз открих най-великата любов вътре в мен.
Най-великата любов от всичко, се постига лесно.
Да се научиш да обичаш себе си -
Е най-великата любов от всичко.

"Greatest Love Of All" - Whitney Houston

Да простиш, не означава да забравиш, а да помниш че никой не е съвършен

Ти можеш ли да прощаваш?
А знаеш ли, как се дава прошка?

Не се залъгвай!
Да простиш не означава да забравиш!

Да простиш означава да запомниш:
Че никой не е съвършен...

Че всеки от нас прави грешки,
дори когато се опитва да бъде честен...

Че всеки от нас понякога изрича думи,
за които после съжалява...

Че всички ние лесно забравяме
нещата, които не оценяваме...

Че любовта е много по-важна,
от това непременно да сме прави...

Ето, че вече и Ти знаеш:
Да простиш означава да запомниш!

Прости!
Тогава и на теб ще ти простят...

ДА РАЗБЕРЕМ МОЗЪКА

---

… cпоред Германската нова медицина

Компютърните томограми на мозъка обикновено се използват, за да се наблюдават мозъчни тумори или други мозъчни „разстройства”. Но през 1981г. д-р Рике Герд Хамер, лекар интернист и откривател на Германската нова медицина, прави потресаващо откритие. Анализирайки и сравнявайки хиляди истории на пациенти с техните мозъчни снимки от скенер, д-р Хамер установява, че всяка болест – от настинката до рака – е инициирана от неочакван конфликтен шок. 

 

Д-р Хамер открива, че един такъв непредвидим конфликт (неочакван гняв или тревога, неочаквана загуба или раздяла, неочаквана обида и т.н.) се случва не само в психиката ни, но едновременно в мозъка и в кореспондиращия с мозъка орган. В момента, в който преживяваме конфликт, шокът повлиява на специфична област в мозъка, причинявайки лезия, която е ясно видима на скенера като набор от концентрични кръгове. С влиянието засегнатите мозъчни клетки изпращат биохимичен сигнал към клетките в кореспондиращия орган, причинявайки растеж на туморно образувание, стопяване на тъкан или загуба на функция, в зависимост от това кой мозъчен слой е засегнат.

Причината специфични конфликти да са неоспоримо свързани със специфични области в мозъка е, че по време на еволюцията, всеки мозъчен слой е бил програмиран да отговаря незабавно на конфликти, които биха могли да заплашат оцеляването ни. Докато мозъчният ствол (най-старата част на мозъка) е програмиран с основни умения за оцеляване, като дишане, размножаване и хранене, то главният мозък (най-младата част от мозъка) е свързан с по-сложни въпроси, като териториални конфликти, конфликти на раздяла или конфликти на самообезценяване.

След като определил мозъка като посредник между психиката и органа, д-р Хамер открива, че кръговите образувания се виждат ясно (остават ясни) само, докато конфликтът е активен. Щом се разреши, мозъчната лезия влиза – заедно с психиката и органа – във фаза на възстановяване. Подобно на заздравяваща рана, тук се развива едем, за да предпази мозъчната тъкан по време на лечебния процес. Промените могат да се видят и на скенера – ясната кръгова конфигурация сега се явява неясна и тъмна.

Тези наблюдения потвърждават откритията на д-р Хамер, че всяка болест протича в две фази – конфликтно-активна фаза, характеризираща се с емоционален стрес, студени крайници, понижен апетит и безсъние; и след нея лечебна фаза, но при положение, че конфликтът е бил решен. Обикновено лечебната фаза се определя като „болест” и често е един труден процес, съпроводен с треска, възпаление, инфекции и болка.

По средата на лечебната фаза мозъчният оток достига максималния си размер и точно в този момент мозъкът започва кратък, силен натиск, който изстисква отока. В Германската нова медицина този критичен момент се нарича епилептоидна криза. Инфаркт, инсулт, астматичен пристъп, кървящ тумор, пристъпи на мигрена или епилептичен припадък са само някои от примерите за тази криза. Симптомите винаги зависят от природата на конфликта и от това кой мозъчен слой е засегнат. След като мозъчният оток е изстискан, невроглията (мозъчната съединителна тъкан, осигуряваща ресурс за невроните) се събира на това място, за да възстанови функцията на нервните клетки, които са били засегнати от конфликтния шок. Това е безобидно струпване на глия, което обикновено се нарича мозъчен тумор. Д-р Хамер вече е установил, през 1982г., връзката между тези „мозъчни тумори” и съпровождащите ги болестни прояви в съответните органи.

Горната снимка от скенер показва кръгова конфигурация (огнище на Хамер, ОХ) в дясната хемисфера на сензорния кортекс на главния мозък. Точното местоположение показва, че пациентът страда от загуба на чувствителност в левия крак, в резултат на конфликт на раздяла. Тъй като кръговете са ясни, можем да заключим, че конфликтът все още не е разрешен. Но защо е засегнат левия крак, а не десния? Тъй като мозъкът играе интегрална роля в ГНМ, латералността винаги трябва да се взима под внимание. Най-лесният начин да установим нашата латералност и чрез ръкопляскане. Ръката отгоре е водещата и определя дали сме левичари или десняци. Това определя коя страна на мозъка ще бъде засегната при един шок и следователно, коя страна на тялото. Има два принципа на латералност.

 

  1. Деснякът отговаря на конфликт със своята майка или дете с лявата част на тялото, а на конфликт с партньора (всеки друг с изключение на майка или дете) – с дясната част на тялото. При левичарите е обратното.

 

  2. Винаги има кръстосване на връзките от мозъка към органа.

Терапията на Германската нова медицина се фокусира върху определянето и най-вече върху разрешаването на конфликта, защото само разрешаването дава възможност да се случи излекуване. Отговорността на практикуващите ГНМ е да помагат на пациента, докато тече естествения лечебния процес. Мозъчната томограма и медицинската анамнеза са жизнено важни, за да се установи протичането на лечебната фаза, както и на усложненията, които биха възникнали. Специфичните „констелации” на мозъчните лезии определят, дори и да е възможно, разрешаването на конфликта, тъй като разрешаването на дългосрочен конфликт може да засили животозастрашаващата лечебна фаза. Представяйки сериозната опасност, разчитането на мозъчните скенери според ГНМ е високо отговорна задача, която изисква обширно обучение.

© 2006 – Каролин Марколин

силата в нас

Ние, хората притежаваме изключителна сила, можем да променим всичко и да постигнем всичко което пожелаем. Дълбоко в себе си, всеки има една истина, която е чакала да я открият - и тази Истина е: ти заслужаваш всички добри неща, които животът може да ти предложи Вътре в себе си знаеш това, защото се чувстваш ужасно, когато изживяваш липсата на добри неща в живота си. Всъщност ти имаш право на всички добри неща по рождение! Ти си създател на самия себе си, а законът на привличането е твоето чудесно средство за създаване на всичко, което искаш да имаш в твоя живот. Добре дошъл в магията на живота и в пределите на собственото си великолепие.

Усмивката

Усмивката не струва нищо, но дава много:
~ Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява...
~ Тя трае само миг, но споменът за нея понякога остава завинаги...
~ Никой не е толкова богат, че да може да живее без усмивка и никой не е толкова беден, че да не може да раздава усмивки...
~ Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство...
~ Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е слънчев лъч за тъжния...
~ Усмивката е най-добрата противоотрова на природата за тъгата и тревогата...
~ Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце...
~ Някои хора са твърде изморени, за да те дарят с усмивка. Дай им Ти една от твоите, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма! 

 A Smile costs nothing, but gives much:
~ It enriches those who receive, without making poorer those who give...
~ It takes but a moment, but the memory of it sometimes lasts forever...
~ None is so rich or mighty that he can get along without it, and none is so poor, but that he can be made rich by it...
~ A Smile creates happiness in the home, fosters good will in business, and is the countersign of friendship...
~ It brings rest to the weary, cheer to the discouraged, sunshine to the sad, and it is nature’s best antidote for trouble...
~ Yet it cannot be bought, begged, borrowed, or stolen, for it is something that is of no value to anyone, until it is given away...
~ Some people are too tired to give you a smile. Give them one of yours, as none needs a smile so much as he who has no more to give.

Искам

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш
~ Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
~ Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
~ Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
~ Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
~ Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш,
~ Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
~ Искам да знаеш..., че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно!

 

 Публикувано от Хорхе Букай за първи път в предговора към третото издание на "Писма до Клаудия" през 1989г., а в последствие добавено и в книгата "Приказки за размисъл"

Приказка за човешката суета

Настрадин Ходжа се появил в двореца с разкошен тюрбан за да иска пари за бедните. 

  "Идваш да ме молиш за пари, а носиш на главата си нещо толкова скъпо. Колко струва този великолепен тюрбан?" - рекъл султанът. 

   "Подарък ми е от един много богат човек, а цената му доколкото разбрах е 500 жълтици" - Отвърнал Настрадин Ходжа. 

   Везирът промърморил "Това е лъжа, никой тюрбан не може да струва толкова много"

   Настрадин Ходжа казал 

" Не съм дошъл тук само за да моля, дошъл съм тук и за да търгувам. Знам, че в целия свят има само един владетел, който може да го купи за 600 жълтици. А аз ще дам печалбата на бедните и така ще увелича дарението."

 Султанът се поласкал и му дал каквото поискал. На тръгване Настрадин Ходжа казал на Везира:

 "Везирът може да знае колко струва един тюрбан, но аз пък знам докъде се простира човешката суета"

...

Два пътя веднъж разделени видях, 

и по-неутъпкания си избрах,

и това промени всичко друго ...

Влюбването

  Влюбването е по скоро връзка, при която не разпознаваме партньора си като отделна и различна личност, а го възприемаме и интерпретираме като наш двойник, чиито черти отговарят на идеализирания образ, който сами бихме искали да притежаваме. При влюбването има нещо, като "обичам себе си, като се виждам отразен в теб". 

 Да си влюбен - означава да ти казвам колко те харесвам за то ва, че държиш толкова изящно огледало в което се оглеждам, за да си дам сметка за обичта към самия мен. Но става така, че се течение на времето и докато връзката преминава през различни препятствия, въображаемото огледало престава да бъде такова и естествения му импулс е да възвърне идентичността си. В началото желанието ни да се чувстваме обичани и обожавани е било толкова силно, че почти не сме обръщали внимание на факта, че са ни вземали за друг, а се случило точно това. Имаме толкова голяма нужда от любов,  че за известно време и се радваме, макар и да е заблуда. 

 Абади

 Все пак каквото и да правим, след броени мигове, или след няколко седмици ( от пет минути до три месеца) други ще започне да ни разкрива собствената си същност, която не може да скрие, както и да забелязва нашето истинско аз, което ние също не можем вечно да крием, без значение колко ни ласкае да е влюбен в нас и колко е красиво да се чувстваме влюбени. Това е като пробуждане от сън. Малко по малко ще се появи човек, който ще е учудващо различен от онзи, с когото сме мислели, че се свързваме. Интересно е как говорят хората, които забравят за страстта си и решат, че другия се е променил, че вече не е същият, а в действителност единствено са се променили очите, с които се гледам. 

   Човек открива различията и те водят до конфронтация. Когато другия е приличал толкова много на нас, е било трудно както да спорим с него, така и да признаем истинското му съществуване. Едва сега човек може да почувства, че не е сам. трябва да търсим различията и да се опитваме да се сближим чрез тях, за разлика от преди,  когато са ни сближавали само приликите.

   

 Да си влюбен - означава да обичаш сходствата, 

а да обичаш - да се влюбиш в различията. 

Relaxing Music, the best underwater footage, HD

Meditation from Underwater

Beautiful underwater life

Раздялата

 Можем ли да бъдем приятели, след като се разделим с човека когото обичаме или да прекъснем всякакви контакти с него. Съществува ли рецепта кое най - добро за двамата. Очакванията, които имаш към другия в една връзка, в един момент могат да доведат до нейният край. Никой не е тук за да изпълни нашите очаквания, нито тя е тук за да изпълни твоите очаквания, нито той за да изпълни нейните очаквания. В началото на връзката е влюбването, но впоследствие започва разминаването в това, което изискваме от другия, пътят е или да приемем другия такъв какъвто е с неговите достойнства и недостатъци или да продължим да търсим, създадения в нашето съзнание идеал, развит сценарии, въпросът е че когато установим че другият не ни дава това, което изискваме и очакваме от него, започваме да го мразим за това и стигаме до момента на раздялата. Ние живеем в свят в който непрекъснато изискваме нещо от другите около нас и когато не го получим проваляме прекрасни отношения. 

ти

Това, което мислиш сега, създава твоя бъдещ живот. Ти твориш живота си посредством твоите мисли. И тъй като непрекъснато мислиш, ти и непрекъснато създаваш. А онова, за което мислиш най - много и върху което най-силно се съсредоточаваш, е това, което ще се появи в живота ти...

Кестените - панацея за организма

Те са били познати дори на първобитния човек, за което има много запазени свидетелства от каменната и бронзовата ера. През пети век най - добрите сортове растели в мала Азия и Гърция, откъдето се разпространили и в Централна Европа. 

 Кестените съдържат ябълчна, лимонена и млечна киселина и голямо количество лецитин. Те са богати на минерални соли и главно на калий, магнезий, калций, натрий и желязо, както и на микро - елементите мед, хлор и силиций. В плодовете на кестените има и витамини: С, РР, В2, В6 и А. 

  ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ

   Кестенът е единствената нискокалорична ядка. В 30 г. ядки има само 1 г. мазнина и 70 калории. Голямо предимство е това, че съвсем малко количество от тях засища глада. 

   Кестенът е забележително растение във всяко отношение. Той не само е красив и вкусен, но също така и много полезен. само че лечебната сила принадлежи изцяло на един определен сорт - конския кестен, който не се яде. Иначе всички негови части съдържат лечебни вещества. 

   Биологичното действие на екстракта от ядките на конския кестен се изразява в разширяването на свитите артерии, ускоряването на кръвотока, укрепването на стените на капилярите, повишаването на тонуса на патологинчо разширени вени. 

  Народната медицина прилага кестена при варикоза, тромбофлебит, ревматизъм, спазми на кръвоностните съдове. Цветовете на кестена лекуват лъчева болест. Ядките помагат на жените при болки в гърдите. Известно е, че конският кестен притежава лечебни енергетични свойства. Прекият контакт с него наподобява усещането за доближаване до бързо течаща вода. Чистият и силен енергиен поток, който "тече" от конския кестен, лесно снема умората. Предвид това, че кестените са твърди, съдържат сапонин и имат тръпчив вкус, те не бива да се косумират сурови. Слет като се ссварят или се опекат във фурната, част от скорбялата им кристализира в захари и те придобиват сладникав приятен вкус и аромат. Използват се за приготвяне на пюре, за пълнене на дивеч, като гарнитура към печене месо, за приготвяне на торти и други кулинарни изделия. 

  В миналото кестените са се използвали масово за храна. Оттях приготвяли хляб, с тях хранели животните. След разпространението на картофа обаче кестенът минал на заден план. Маслото от него се използва в сладкарската и въобще в кулинарната промишленост. От кести се правят заготовки за бонбони. В някои страни дори се добива алкохол от тях. Французите най - високо оценили хранителната стойност на този дар на природата - те могат да приготвят десетки, дори стотици блюда от кестени - гарнитури към печено месо, основни ястия, торти, кремове и дори сладолед. 

   Много популярна е тяхна крем супа от кестени. Няма нищо по - лесно от това да я приготви човек. Кестените се сваряват и обелват. Заливат се със сметана, добавят се канела и сол и всичко това се вари, след което минава през блендера. И ето че супата е готова!

писмо до теб

 Не зная колко станаха ненаписаните писма до теб... Онези, които изживявах, но думите ми се сториха твърде невежи и слаби, за да ги напиша...
   И ето днес ти пиша, за да ти разкажа как те усещам... Пиша ти, защото съм жадна да споделя себе си...
Да ти разкажа за вечерите, в които небето се сърдеше, защото те няма и изливаше гнева си, плачейки поройно. За нощите, в които не повярвах, защото денят се бе притаил в присъствието ти, а слънцето надничаше от погледа ти... За сърцето, което будеше  съня ми... А аз очаквах съня да те превърне в среща... За думите ти, които ме караха да танцувам наум...За онова неочаквано очакване за теб, което прегърна дните ми с една емоция, която би могла да зарази целия свят. Не разбрах откъде дойде това силно усещане за теб, което учуди мислите ми с едно вълнение... Вълнение, подобно на онова, което човек изпитва преди срещата с приятел, когото много обича, но не е виждал отдавна...
   Не зная дали си повода или причината за моето прераждане... Не знае дали си въпрос или отговор... Не заня дали те допуснах... Не, по-скоро те повиках да споделиш раждането на най-красивото ново начало вътре в мен...
    - Мактуб... - каза ти.
   Да, Мактуб е онова, което сърцето е написало, но разума е забравил как се чете... Аз зная, че има срещи, които душите си определят, преди разума да ги е измислил... Да, така е писано, защото аз го написах в книгата на съдбата си... с тайната азбука на душата си... Поисках да те има, за да се намеря  в теб...
   И ти дойде при мен като едно безумие... Едно съкровено и свято безумие, един пожар, в който по собствена воля и личен избор оставих сърцето и цялото си същество да изгорят... После... Няма после...
  След теб ще трябва да изграждам себе си отново, заради онази част от сърцето ми, която оставям у теб...
 Ти едновременно рушиш и съграждаш вътре в мен... Рушиш оградите от страхове, градиш градини от емоции и чувства. Изпепеляваш очакванията и за утре... Даряваш ми радостата от настоящето...
Странно е, че открих най-истинскити чувства именно в момента, в който разбрах, че няма да те изживея... Знаех, че такъв огън, ако се остави да гори, прави всичко на пепел...
Не съм те чакала, не съм те целяла...
Понякога мислех, че съм си създала една приказка, но ме връхлиташе усещането за теб, тъй ярко и истинско, сякаш да ми напомни, колко е истинска пътеката, в която се превърна ти за мен...
     А ти... Ти можеш да ме обичаш, да ме очакваш, да ме носиш в себе си, да ми се възхищаваш  или да ми се присмиваш, да ми носиш тъга или да ми дариш радост... Да ме забравиш... или просто да ме стаиш в себе си... Все едно...
 ...Аз искам само да погледнем в очите си...

Бистра Малинова

мисъл за любовта

"Time is too slow for those who wait, time is too swift for those who fear, time is too long for those who grieve, but for those who love, those who are loved, time is eternity".
Henry van Dyke

Прощално писмо - Габриел Гарсия Маркес

Габриел Гарсия Маркес - прощално писмо

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.

Покажи на приятелите си какво означават за теб.